четвъртък, 11 декември 2014 г.

Кои банки прибраха влоговете на КТБ?

Кои банки  изплащат сумите до размера на гарантираните влогове в КТБ?  Изплащането
започна на 4 декември. Това са следните девет банки:

1. „УниКредит Булбанк“
2. Банка ДСК
3. ОББ
4. „Първа инвестиционна“
5. „Пощенска банка“
6. „Райфайзенбанк“
7. „Алианц България“
8. „СиБанк“
9. „Централна кооперативна банка“

Булбанк, ДСК, Алианц са здрави. Но другите?
Колко са читави банките?
ПИБ е в режим на спасяване – не може да върне държавната помощ от над 1 млрд. лв. (1 млрд. евро според меродавни световни фин. оценки) през ноември и ще го връща в началото на 2016 (засега). Според  „Ройтерс“,  щели да ѝ дадат още милиард от новите държавни заеми в пореден опит от операцията по спасяване.

 „Райфазенбанк“ – в Австрия стана огромен скандал около Райфайзенбанк, бившият гл. изпъл. директор на Борда Херберт Степич подаде оставка заради офшорни сметки, а новият Борд и неговият шеф нарекоха инвестициите, направени чрез „Райфайзен инвестмънт“ (вкл. в България) рискови. Изп. директор у нас Момчил Андреев също подаде оставка, а перспективата пред рейтинга на българското поделение на австрийската банка е отрицателна.

ОББ е с по-нисък рейтинг, отколкото беше преди време онзи на вече фалиралата Корпоративна. Нейният собственик – Националната банка на Гърция наскоро не издържа стрестестовете, организирани от Европейската централна банка. Краткосрочната оценка на ОББ е „С“, дадена по скалата от световната рейтингова агенция Standard & Poor’s (накратко „С“ означава институция със силно уязвима позиция с просрочия, опасност от изпадане в неликвидност, но засега все още плащаща)

В подобна ситуация около стрестестовете, проведени от Европейската централна банка, е и Пощенска банка (гръцката Юробанк).

За СИбанк засега е рано да се коментира поради конфликт около начините на банкирането им, заради които е сезиран Банковият надзор на БНБ, Комисията за финансов надзор и др. у нас.

В резюме – изплащането на гарантираните влогове в повечето от банките от списъка представлява и форма на допълнителна, при това скрита държавна помощ, която заобикаля регулациите на ЕС и необходимото за целта разрешение от Брюксел и се прави с разчета, че вложителите няма да изтеглят парите си, понеже не са информирани за тяхното действително състояние.