Интересен е произхода на думата „цигани“. Названието
„цигани“, ползвано в различни
Циганите са етническа общност, вероятно произлизаща от
северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят,
най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души.
Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ,
Сърбия и Словакия.
Говорят цигански език (романо чхиб), най-близко свързан с
езиците панджаби и потохари. На цигански думата ром означава "мъж,
съпруг" и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани
някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които
са се препитавали в чергарския си живот циганите.
Освен типичните роми в България живеят и някои групи като
лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като
"власи", тъй като не говорят цигански. По същия начин стои въпросът с
някои българоезични и турскоезични групи цигани и затова някои учени (Томова,
Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща
както ромите, така и подобните на тях общности. Според Речника на чуждите думи
в българския език на издателство "Наука и изкуство" от 2003 г.
"ром" означава "циганин".
История
От 5-6 век техните племена напускат родните си места,
насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия
още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е
свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5-6 век
и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с
арабските нашествия през 7-8 век. Според повечето лингвисти след 6 век започва
и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други –
персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241
година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията
на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен
(според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в
Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват
редица нови диалекти.
Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на
Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли
в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях
старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват
бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Република
Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума
gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians –
„египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От
Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в
Европа. През 14 век вече скитат из повечето европейски страни.
Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е,
че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и
циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много
области от своя живот.
До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.
През Втората световна война нацистите са изтребили между 220
000 и 1 500 000 цигани
Пристигане в Европа
Според най-разпространената версия, в България първите
цигани идват през 11-12 век през Византия. Някои автори (Найден Шейтанов, Елена
Марушиакова и Веселин Попов) изказват хипотезата в началото на 9 век в Тракия
заедно с павликяните от Мала Азия да са се заселили и „атцингани“.
Докато до турското нашествие тяхното присъствие е
изключително незабележимо, то трайното им заселване по българските земи става
със завладяването на България от Османската империя, когато те масово навлизат
заедно с турските завоеватели. и откогато са първите сигурни сведения за трайни
заселвания на цигани в България. Не е случаен фактът, че по време на Априлското
въстание циганите в Копривщица, а не турците, са считани за основна опасност и
катуните им са разгромени.
Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и
квартали.