404 г. провежда се последният известен гладиаторски бой в
Рим. Гладиаторите били роби, престъпници или военнопленници в Древния Рим,
които се сражавали помежду си или с диви животни за забавление на публиката.
Те се набирали измежду осъдените на смърт, намиращи по този
начин шанс да удължат живота си, но имало и доброволци в лицето на бягащи роби
или разорени граждани. Някои от тях, надарени с особени качества в боя или
просто късметлии, оцелявали през дългите години на изпитания и доживявали да се
оттеглят в пенсия.
Гладиаторските борби започнали като религиозни церемонии,
възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл. Първите римски
гладиаторски борби били проведени през 264 г. пр.н.е. от Марк и Децим Брут в
памет на баща им Юлиус Брутус, като погребален дар за мъртвите. По-късно
религиозният смисъл постепенно избледнял и игрите се превърнали в един от
символите на римската култура за векове напред.
И докато първите двубои били доста невзрачни - само 2-3
двойки роби се биели на Пазара за добитък, то през 183 пр. пр.н.е. игрите вече
включвали 60 дуела. През 65 г. пр.н.е. Юлий Цезар изправил един срещу друг 320
двойки гладиатори. През 46 г. пр.н.е., след победите си в Галия и Египет, той
организирал грандиозни игри за покойната си дъщеря Юлия, починала при раждане.
Зрелището се състояло в построния специално за целта амфитеатър - Колизеумът.
Най-масовите зрелища били учредени от император Траян след
победата му над даките. Те продължили 123 дни през които на арените се
сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000 животни.