близост до летището катастрофира самолет на
авиокомпания „Балкан”. Загиват 45 пътници и 7 от членовете на екипажа на
самолета. Сред жертвите е българският диригент Месру Мехмедов.
В този ден е разпоредено на екипажа на Ил-18 да лети и да
изпълни задача на Ту-134 по комбинирания маршрут София - Франкфурт - Париж.
Междувременно 10 пътници на същия Ту-134 чакат на летището в Цюрих и от
„Оперативен контрол” в София разрешават на командира да кацне в Цюрих и да
вземе на борда пътниците.
Веднага след излитането на самолета от летище „Бурже”
контролната кула на Париж пита командира ще кацне ли на швейцарското летище
поради наличието на мъгла. В 15.21 ч. той не отказва приземяването в Цюрих,
като се основава на метеорологичната сводка, приета от радиста в 14.50 ч., че
небето е ясно, общата видимост е 800 м, а на пистата - 1700 м.
Макар и не идеални, тези условия, при наличните инструменти
за самолетоводене тогава, позволяват нормално кацане при визуален контрол.
Обстановката рязко се влошава, когато самолетът е в зоната за кацане -
видимостта вече е 500-1000 м, но екипажът го установява със закъснение. Появили
са се и облаци на височина 200 фута (65 м.) Тези условия излизат извън
разрешените норми за пилотиране при кацане на командира.
Следва да се уточнят още две съществени подробности: Първо,
командирът оставя на втория пилот Крум Наумов (48 г.) да извърши подхода за
кацането. Второ, кацащият преди тях швейцарски самолет прекратява снижението и
простартира над пистата.
В 15.30 ч. се сменят диспечерите в Кулата. В 15.35 ч. те
получават данни за влошена метеорологична обстановка. Това специално съобщение,
наричано от пилотите СПЕЦИ, изобщо не е подадено на екипажа на Ил-18. В 15.36
ч. простартиралият швейцарски екипаж докладва, че земята се вижда едва под 250
м. височина. Българският екипаж и за това не е уведомен.
В 15.48 ч. командирът получава разрешение за приземяване на
писта 16. На 900 м преди началото на пистата самолетът се накланя на ляво,
крилото се удря в земята и се пречупва. Самолетът, подготвен за приземяване, е
с леко вирнат нос, което позволява плъзгане по равнинната повърхност пред
летището с 230 км/ч.
Плъзгането убива скоростта и вероятно това е бил и големият
шанс за оцеляване на пътниците, ако летището не е оградено с висок и стръмен
ров, в който се забива фюзелажът на машината и целият самолет е обхванат от
пламъци. Пожарните на летището пристигат след 6 минути, поради което мнозина от
пътниците почиват не от травми, а от задушаване или от обгаряне.
Разследването на причините за авиационното произшествие е
направено от швейцарски експерти. В него е пренебрегвано липсата на
метеорологичната информация за екипажа и наличието на ров, в който се разбива
машината. При оценката на обстоятелствата за произшествието е пренебрегнато
мнението на българските експерти.