неделя, 18 януари 2015 г.

На тази дата: 18.1.1971 г. Български самолет катастрофира край летище Цюрих

1971 г. български „Ил-18” катастрофира край летище Цюрих. В 15.49 ч. в непосредствена
близост до летището катастрофира самолет на авиокомпания „Балкан”. Загиват 45 пътници и 7 от членовете на екипажа на самолета. Сред жертвите е българският диригент Месру Мехмедов.

В този ден е разпоредено на екипажа на Ил-18 да лети и да изпълни задача на Ту-134 по комбинирания маршрут София - Франкфурт - Париж. Междувременно 10 пътници на същия Ту-134 чакат на летището в Цюрих и от „Оперативен контрол” в София разрешават на командира да кацне в Цюрих и да вземе на борда пътниците.

Веднага след излитането на самолета от летище „Бурже” контролната кула на Париж пита командира ще кацне ли на швейцарското летище поради наличието на мъгла. В 15.21 ч. той не отказва приземяването в Цюрих, като се основава на метеорологичната сводка, приета от радиста в 14.50 ч., че небето е ясно, общата видимост е 800 м, а на пистата - 1700 м.

Макар и не идеални, тези условия, при наличните инструменти за самолетоводене тогава, позволяват нормално кацане при визуален контрол. Обстановката рязко се влошава, когато самолетът е в зоната за кацане - видимостта вече е 500-1000 м, но екипажът го установява със закъснение. Появили са се и облаци на височина 200 фута (65 м.) Тези условия излизат извън разрешените норми за пилотиране при кацане на командира.

Следва да се уточнят още две съществени подробности: Първо, командирът оставя на втория пилот Крум Наумов (48 г.) да извърши подхода за кацането. Второ, кацащият преди тях швейцарски самолет прекратява снижението и простартира над пистата.

В 15.30 ч. се сменят диспечерите в Кулата. В 15.35 ч. те получават данни за влошена метеорологична обстановка. Това специално съобщение, наричано от пилотите СПЕЦИ, изобщо не е подадено на екипажа на Ил-18. В 15.36 ч. простартиралият швейцарски екипаж докладва, че земята се вижда едва под 250 м. височина. Българският екипаж и за това не е уведомен.

В 15.48 ч. командирът получава разрешение за приземяване на писта 16. На 900 м преди началото на пистата самолетът се накланя на ляво, крилото се удря в земята и се пречупва. Самолетът, подготвен за приземяване, е с леко вирнат нос, което позволява плъзгане по равнинната повърхност пред летището с 230 км/ч.

Плъзгането убива скоростта и вероятно това е бил и големият шанс за оцеляване на пътниците, ако летището не е оградено с висок и стръмен ров, в който се забива фюзелажът на машината и целият самолет е обхванат от пламъци. Пожарните на летището пристигат след 6 минути, поради което мнозина от пътниците почиват не от травми, а от задушаване или от обгаряне.

Разследването на причините за авиационното произшествие е направено от швейцарски експерти. В него е пренебрегвано липсата на метеорологичната информация за екипажа и наличието на ров, в който се разбива машината. При оценката на обстоятелствата за произшествието е пренебрегнато мнението на българските експерти.