Черноморското крайбрежие", пише за
българските плажове, които се простират по протежение на почти цялата 400
километрова крайбрежна ивица. Най-развити в туристическо отношение, разказва
изданието, са районите около Варна на север и Несебър, който се намира северно
от пристанище Бургас. От статията читателите научават, че по това време в
България вече функционират 117 туристически хотела с капацитет от 15 352 легла.
През следващите 10 години се очаква само по Черноморието да се изградят хотели
с 60 000 легла, пише "Ню Йорк Таймс". През 1961 г. България е
посрещнала 250 хиляди чуждестранни туристи, от които 80 хиляди от Западна
Европа - предимно от Австрия, Скандинавието и Германия, изтъква вестникът и
посочва, че за 1963 г. се очакват 300 хиляди чужди туристи. В публикацията се
подчертава, че това е само началото на развитието на българската туристическа
индустрия. Следващата стъпка ще е изграждането на зимни курорти и хотели в други
райони на страна, като Велико Търново, което древната българска столица.
Изданието разказва, че в момента в София се строят два нови хотела - единият
луксозен, а другият туристическа класа.
Статията информира, че туристите могат да избират между луксозна,
първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 долара за луксозна
стая до 3,50 за втора класа. Туристите, които желаят ВИП-обслужване пък трябва
да платят по 11 долара на нощувка, в което се включва и транспорта от и до
летището, пише вестникът. Страната има добри комуникационни връзки със Западна
Европа - националният авиопревозвач ТАБСО (б.ред. предишното наименование на
БГА "Балкан") лети до Франкфурт, Виена, Стокхолм и Лондон.
Експресните жп влакове Симплон Ориент и Таверн спират на гара София. Пътната
инфраструктура в страната като цяло е добра, отбелязва "Ню Йорк
Таймс", но изключение прави отсечката от югославската граница до София,
която статията описва като "истински ужас".
На 20 март 1966 г. "Ню Йорк Таймс" излиза с
обширна публикация под заглавие "България копира най-доброто от западния
туризъм". Вестникът пише:
"На крайбрежието има два относително нови курорта -
Златни пясъци и Слънчев бряг - и няколко по-стари. Когато преди 6 години
българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо проучиха
всички големи курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава,
италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират
доброто и да избегнат лошото. Като цяло са успели. Построили са малки курорти,
разделени от големи пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и
растителността и са разположили хотелите и ресторантите сред тях. Има
достатъчно спокойствие и сянка през лятото, когато температурите надхвърлят 30
градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда само морето и
дърветата", възхищава се "Ню Йорк Таймс".
В публикацията е отделено място на ресторантите, които
"са построени с въображение", персоналът говори английски, а
"храната има ароматите на Изтока и е по-добра отколкото в Гърция, макар и
не толкова добра, колкото във Франция и Италия". Авторът на статията Артър
Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-много - "печено
сирене", което описва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита
хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. Той разказва, че се консумира предимно
свинско месо, докато говеждото се предлагало по-рядко, което българите
обяснявали с шегата, че са "заменили воловете с трактори".