1928 г. проф. Михаил Арнаудов издига кандидатурата на
драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.
Иван Грозев е роден в Червена вода, Русенско, на 23 юни 1872
г. Той е български поет, драматург, литературен критик, общественик, теософ,
масон - дълбоко религиозна и мистична личност, която до края на живота си
следва своите идеали. Завършва гимназиално образование в родния си град.
Висшето му образование в Софийския университет, според някои сведения, е
Славянска филология, а според други - История на философията.
В литературната дейност Иван Грозев е последователен
символист-мистик. Първите му стихотворения излизат през 1896 г. в сп.
„Българска сбирка”. От началото на 20-те години на миналия век започва да се
занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика.
В периода 1922-1923 г. изнася поредица от лекции в салона на Теософското
дружество и в Софийския университет „Климент Охридски”. До смъртта си работи
като гимназиален учител в София, като два пъти е уволняван. Той дава първите
литературни насърчения на Йордан Йовков, Ст. Л. Костов и др. Близък съидейник е
на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Софроний Ников и Николай Райнов.
Иван Грозев сътрудничи на много списания, редактира
теософски издания. Сравнително малко са самостоятелните му издания: легендата „Змей.
Планинска легенда” (1902) и две драми - „Наши хора. Драми в четири действия”
(1903) и „Съдний ден. Мирова драма в седем картини” (1945). Част от
стихотворните му творби са публикувани в сборника „Видения и съзерцания”
(1919). От многобройните статии и студии в самостоятелното книжно тяло е
поместена само „България, духовно огнище за Европа през средните векове”
(1926).
Грозев превежда от френски, руски - Байрон, Жуковски, Шели,
Лермонтов, Надсон, Шамисо. Освен класици, в преводната му дейност попадат
творби, свързани с темата за мистичното - Бхагават гита, съчинения на Елена
Блаватска, Ани Безант, Мейбъл Колинс.
Ранните му стихотворения, писани от 1896 до 1906 г., са
около 20-тина и основните теми в тях са родината, природата, социалната
справедливост. Първите творби на Иван Грозев са патриотични стихотворения, в
духа на следосвобожденската епоха. Те не излизат в самостойни издания, а
остават разпръснати из периодични печат или в сборници със смесено съдържание.
Първото по-значимо произведение на Иван Грозев - и като
внушение, и като тематика - „Боян Магесникът. Драматическа легенда” започва да
излиза на части през 1900 г. в сп. „Българска сбирка”.
В крайна сметка Иван Грозев не стига до високата катедра на
нобеловите лауреати, но самото разглеждане на кандидатурата му го поставя в
категорията на елитните писатели.