неделя, 25 януари 2015 г.

На тази дата: 25.01.1947 г. Умира Ал Капоне, „Кръстникът“

Има някаква ирония във факта, че Ал Капоне - най-безмилостният гангстер  на Америка, не
загива от куршум, нито изгнива в затвора. А се прощава с живота след инсулт и пневмония. На 21 януари 1947-а мафиотският бос, известен също като Белязаното лице, получава мозъчен удар в имението си в Палм Айлънд, Маями. Уж се възстановява, но три дни по-късно го поваля белодробното заболяване.

На следващия - 25 януари, сърцето му спира и обществен враг №1, както го обявява полицията в Чикаго през 1930-а, окончателно престава да е проблем. Дотогава, макар да е вън от играта от 16 години, властите все са нащрек. Капоне посреща смъртта, измъчен от сифилис. Венерическата болест е постоянната му житейска спътница още преди да навърши пълнолетие по американските стандарти. 

Ал Капоне става баща на 4 декември 1918-а и по онова време няма двайсет години. Синът му Алберт (Сони) Франсис Капоне страда от болестта по рождение. Расте с инфекции и усложнения и претърпява няколко операции в Ню Йорк. Здравето на сина му е и най-голямата грижа на Ал Капоне. Дори когато попада в затвора през 1931-ва, гангстерът се укорява за болестта на Сони.
Ню Йорк, началото Алфонс Капоне, както е истинското име на престъпника, изплаква за първи път на 17 януари 1899-а в нюйорския квартал Бруклин в задружното семейство на бръснаря Габриеле и домакинята Тереза. И двамата са италиански емигранти, но за разлика от събратята си по съдба Капоне-старши е образован, притежава собствена бръснарница и освен това бързо получава американско гражданство. Фамилията минава за образцова по всички параграфи, а Алфонс е нейната гордост. 

Петгодишен тръгва на училище и търка чиновете до шести клас. През цялото време е отличник. Изхвърча от школото след стълкновение с учителка. Една млада даскалица му залепва шамар, той отвръща на удара и следва скоростно изключване. Озовава се на улицата и става член на две хлапашки банди - Бруклинските изкормвачи и 40-те малки крадци. През 1917-а Ал започва работа в комплекса „Харвард Ин", собственост на Франки Йейл. Капоне съвместява длъжността на барман, бияч и сервитьор, а шефът му освен ресторантьорство върти лихварство и рекет. 

По онова време Ал се сдобива и с прякора Белязаното лице. Получава го заради комплимент към клиентка на заведението. „Имаш готин задник", „галантно" се произнася Капоне. Тази любезност обаче не е по вкуса нито на притежателката на впечатляващата Б-страна, нито на брат й - местния хулиган Франк Галицио. Последният награждава Ал с як пердах, а за спомен оставя три резки с нож по лицето му.

Чикаго, обществен враг №1

20-те години на миналия век са времето, когато кварталният апаш Ал Капоне се превръща в отявлен престъпник. През 1919-а бъдещият бос се мести от Ню Йорк в Чикаго, където е под опеката на Джони Торио. Ал познава Торио още от детството си в Бруклин, когато припечелва джобните си, изпълнявайки поръчките му. Години по-късно Торио е сред най-влиятелните фигури в Чикаго - притежава казина, бардаци и локали, предлагащи нелегален алкохол. Той прави Капоне свой довереник и дори му предлага равноправно съдружие в подземния бизнес. Офертата е приета. 

Двамата са могъщи и влиянието им тревожи конкурентните фамилии. Преживяват няколко опита за покушение, докато през януари 1925-а убийци правят Торио на решето. Босът оцелява, но се оттегля от „бизнеса". През март 1925-а той прехвърля на партньора си империята от публични домове, казина, нощни клубове и пивоварници.
Така на 26 години Ал Капоне става Кръстника на чикагския ъндърграунд. Влиянието, парите и факта, че има свои хора в полицията, го карат да се чувства безнаказан. Появява се на обществени места, гостува на приеми и е на първия ред на бейзболните мачове. И никой не го закача. 

Пролетта на 1926-а обаче нещата се променят. Хора на мафиота убиват конкурентен доставчик на алкохол и спътниците му. Сред жертвите е прокурорът Максвигин, опитал да закопчае Капоне две години по-рано за убийството на дребен престъпник. Интересът към разследването е огромен и основният заподозрян е Ал. Той се крие три месеца от властите, а накрая се предава сам. Ходът се оказва добър - доказателства срещу него не са открити и делото е прекратено. На сметката на мафиота лежат десетки трупове. Полицията обаче не може да го закопчае, защото винаги има желязно алиби. Така и не се намират улики срещу Ал Капоне за най-зрелищното убийство, замислено от него. То остава в историята като

Клането на Свети Валентин 1929-а

По поръчка на Кръстника неговият приближен Макгърн Автомата събира екип от
професионални убийци за разправа с конкурентната банда на Морън. Нито Ал, нито Автомата участват в операцията, но те са автори на плана. Замисълът е да примамят бандата на Морън с оферта за качествено уиски на ниски цени и да им устроят засада в един гараж. На 14 февруари наемниците, преоблечени като полицаи, причакват жертвите на уреченото място. Когато жертвите наближават, маскираните бандити излизат от прикритие и заповядват „Горе ръцете!". Заповедта им е изпълнена. След като вземат оръжията, наемниците на Капоне разстрелват конкурентите му. На излизане от гаража няколко убийци събличат униформите и в нормални дрехи изглеждат като арестувани. Така никой от очевидците не разбира какво се е случило - всички мислят, че изстрелите са от полицейска операция.

Новоизбраният президент на САЩ Хърбърт Хувър е бесен и разпорежда полицейски проверки на бизнеса на Ал Капоне. Започва събиране на доказателства за укрити данъци и нарушения на забраната за употреба и производство на алкохол. Двама агенти на ФБР са внедрени в организацията на Кръстника със задачата да  намерят доказателства, достатъчни за присъда. И наистина успяват - пред тях един от служителите на Капоне се изпуска, че данъчните притежават счетоводна книга на заведение на организацията от 5 години, която може да уличи боса в укриване на данъци. Счетоводителите на Капоне са намерени и убедени да свидетелстват. Междувременно мафиотът опитва да спечели общественото мнение на своя страна - във времето на Голямата депресия и безработица той отваря безплатен стол за бедни и ги храни три пъти дневно. Става меценат и на чернокожи джаз музиканти. Тези жестове обаче не обръщат нагласите срещу него.

Зад решетките

Пролетта на 1931-ва са събрани достатъчно доказателства за дело. Кръстника е обвинен по 22 точки за укриване на доходи и ощетяване на държавата с над $200 000. Отделно с още 68 членове на организацията си е подсъдим по 5000 нарушения на алкохолния режим. Чакат го 34 години затвор. Тогава адвокатите на боса сключват сделка с прокурора - Капоне се признава за виновен , а прокурорът иска от 2 до 5 години затвор. На 16 юни Ал Капоне влиза в усмихнат, но излиза потресен.  Съдията Уилкърсън не приема сделката и насрочва процес  на 6 октомври. Когато датата идва, съдията прави още един неочакван ход - разпорежда се всички членове на журито да бъдат разменени с тези от друго дело, започващо по същото време. Мафиотът е признат за виновен, осъждат го на 11 години затвор, $50 000 глоба и $30 000 съдебни разноски. В началото Ал Капоне лежи в пандиза в Атланта. Статутът му е привилегирован - меко легло, скъпа мебелировка и редовни срещи с близки и сподвижници. След това обаче го местят в Алкатраз и килията и отношението към него са същите, каквито се полагат на братята му по решетки. Капоне стои там до ноември 1939-а, когато е освободен за добро поведение. По онова време сифилисът му вече е в напреднал стадий и той става все по-неадекватен.