На 31 януари 1606 г. е убит английският войник Гай Фокс,
известен с опита си за покушение срещу английския крал Джеймс I, останал в
историята като неуспешния Барутен заговор.
А у нас Гай Фокс придоби популярност в последните години,
когато характерната усмихната маска с неговия лик стана запазен знак на
протестите срещу АСТА и символ на интернет движението „Анонимните“.
Маската е препратка и към главния герой V - борец за свобода
и анархист, от комиксите и филма V for Vendetta, който крие лицето си с нея.
В края на 16 в. и началото на 17 в. Англия е управлявана от
яростната протестантка кралица Елизабет I, подложила на жестоки гонения
католиците. След нейната смърт през 1603 г. тронът е зает от Джеймс I, син на
Мария Стюарт, екзекутирана по заповед на Елизабет 15 години преди това.
Английските католици се надяват на промени в законите и
отменяне на наложените върху тях
Първоначалната идея е на Робърт Кейтсби, който предлага да
взривят сградата на Парламента при посещението на крал Джеймс I и неговото
семейство (кралица Анна и синът Хенри) на 5 ноември 1605 г. Така шансът да бъде
убит кралят, неговият наследник и голяма част от членовете на Парламента става
голям.
Заговорниците се подготвят старателно. Те прокопават тунел в
изоставено подземие на Камарата на лордовете. После от лондонския район Ламбет
съумяват да превозят по Темза и да скрият в подземията 36 бъчви с барут, купен
от Холандия. Общото количество на барута е около един тон и със сигурност е
щяло да разруши сградата на парламента до основи.
Изборът на заговорниците барутът да бъде взривен от Гай Фокс
не е случаен. През 1592 г. роденият в Йорк 22-годишен отявлен католик Фокс
продава земята, наследена от баща му, и отива да служи в католическата армия на
Испания срещу холандските протестанти. По време на дългогодишната си военна
служба той придобива значителен опит при боравенето с експлозиви, което е
най-вероятната причина да бъде привлечен от заговорниците Уинтур и Кейтсби.
Един от участниците в заговора, осъзнавайки, че може да
загинат и много невинни хора, изпраща анонимно писмо до своя приятел лорд
Монтигъл, в което го призовава да не посещава Парламента на 5 ноември. Часове
след това писмото попада в ръцете на краля и след обиск на подземието е заловен
Гай Фокс, готов да запали фитила на барута.
Макар Гай Фокс да не е нито инициаторът, нито главният
организатор на заговора, неговото име става легендарно и символ на „Барутния заговор”,
защото дълго време се счита, че той е единственият заподозрян.
След жестоки изтезания и разпити, Фокс разкрива имената на
другите заговорници. Текстът с неговите собственоръчни признания, написани с
трудно разбираем почерк заради инквизициите, и сега се съхранява в Националния
архив на Великобритания.
Всички заговорници са заловени, обвинени в държавна измяна ,
в опит за убийство и са осъдени на смърт. Те са публично екзекутирани в центъра
на Лондон в двора на катедралата „Св. Павел”.
За Гай Фокс е отредена специална смърт: отначало да го бесят
(без да го оставят да умре в примката), после да му потрошат всичките кости и
накрая да го разчекнат на четири части. Свидетели обаче твърдят, че на Фокс
страхотно му провървява, защото вратът му е счупен при бесенето и той умира
мигновено още тогава. По този начин той избягва публичните мъчения и унижения,
които по това време са обичаен ритуал преди екзекуцията.
След като барутът в Парламента е обезвреден, жителите на
улиците около Уестминстър узнават каква опасност им се разминава и още същата
нощ започват да празнуват спасението си. Те запалват по улиците огньове. С
времето тази традиция прераства в по-грандиозно събитие и на 5 ноември в
огньовете започват да горят чучела на Гай Фокс, символ на „Барутния заговор”.
Чучелата са наричани гай (guy), после тази дума се отнася за зле облечен човек,
докато в наши дни в разговорния език означава млад мъж, младеж.
След ликвидиране на заговора кралят въвежда допълнителни
ограничения за католиците. Затова в анархистките среди се разпространява
твърдението, че Фокс е единственият човек, влязъл в парламента с честни
намерения.
С „Барутния заговор” е свързана още една британска традиция,
която строго се спазва по-скоро като ритуал - това е церемониалното оглеждане
на всички подземни помещения на сградата на Парламента, което се устройва преди
откриването на всяка сесия.