1850 г. осъденият на смърт руски писател Фьодор Достоевски е
изправен на мним разстрел. В този ден на петербургския Семьоновски плац е
прочетена смъртната присъда на 20 членове на антиправителствения кръжок на
Михаил Петрашевски.
Т.нар. „Дело на Петрашевски” заема видно място не само в
руската история, но и на руската литература от 19 в. Освен самият Петрашевски,
издал под псевдонима Кирилов забележителния „Речник на чуждите думи”, са
замесени писателите Плешчеев, Палм, Дуров, Тол, химикът Лвов.
Тяхното участие в „заговора” се свежда до това, че са
присъствали на петъчните сбирки на Петрашевски и са записани от внедрения сред
тях полицейски агент Антонели. Конкретно Достоевски е обвинен, че е чел трудове
на Белински, включително „Кореспонденция с Гогол”, „Криминални писма” и „Речта
на войника”.
Достоевски започва да посещава „петъците” на Буташевич и
Петрашевски от есента на 1847 г. Писателят се включва и в организацията на
тайна типография за печатане на възвания към войниците и селяните.
Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван
на 23 април 1849 г. по заповед на граф Орлов и на император Николай I. Всички
задържани прекарват 8 месеца като следствени в Петропавловската крепост.
Императорът се страхува от бунт или въстание, подобни на Декабристкия метеж от
1825 г. и на поредиците от революции в Европа от 1848-1849 г. и нарича кръга на
Петрашевски „конспиратори”.
На 23 декември Достоевски и останалите арестувани са
доведени в двореца Симеонов в Санкт Петербург. На 3 януари на петербургския
Семьоновски плац е прочетена смъртната присъда. Следват 10 минути в напразни
очаквания осъдените да се разкаят и да молят за милост. Дадена е команда на
стрелците „Зареди”.
В този момент на плаца се втурва карета. От нея излиза
офицер, който обявява указа за императорското помилване. Разстрелът на
„петрашевците” е заменен с четиригодишна каторга в Омск (Сибир) с последваща
задължителна служба като войници, лишаване от всички права и състояние.
След 14 дни път с шейна Достоевски пристига в Тоболск,
където е сборният пункт за затворници, а 12 дни по-късно Дуров и Достоевски
достигат Омск. Освободен е от каторгата в края на февруари 1854 г., а от
средата на март започва служба като редник в Седми сибирски батальон в
Семипалатинск.
Едва през 1860 г. писателят се връща в Петербург, но остава
под непрестанно наблюдение от страна на властите.