1972 г. САЩ връщат на Унгария взетата по време на Втората
световна война Корона на Свети Стефан - една от националните реликви.
Унгарската света корона била използвана при коронациите на
унгарските крале от 13 в. насам. Короната символизира всички „Земи на короната
на Свети Стефан” (Историческа Унгария, включваща земите на днешна Унгария,
Трансилвания, Войводина и Банат). Всеки унгарски владетел, който се е възкачвал
на унгарския престол, се е легитимирал пред народа си след полагането на
светата корона на главата си.
Коронясването на Ищван I за пръв християнски владетел на
Унгария, който по-късно е канонизаран за светец под името Свети Стефан, слага
началото на унгарската държавност. Датата на това събитие се определя между
Коледата на 1000 г. или 1 януари 1001 г.
Като форма Светата корона на унгарците се състои от две
части - продукти на различни исторически епохи. Долната част, която се състои
от масивен златен обръч, с надградени върху него в полукръг триъгълни и
полукръгли златни орнаменти, е известна под наименованието гръцка корона. Името
й произлиза от гръцките надписи върху поставените околовръст изображения. Това
са лицата, съставящи двора на небесния владетел - седящия Христос Пантократор.
Под него симетрично са разположени образите на двойка архангели - Михаил и
Гавраил, и четирима светци - Георги и Димитър, Козма и Дамян. Между образите са
вградени големи скъпоценни камъни.
В тилната част на короната са разположени изображенията на
трима светски владетели от епохата - византийския император Михаил VII Дук,
сина му, с когото управлява - Константин Багренородни и унгарския крал Геза I.
Мотивите на изображенията са почерпани от Новия Завет, но отразяват
концептуалните виждания на наложилата се през епохата християнска идеология.
Горната част на Светата корона произхожда от по-късен
исторически период, като съществува предположение, че тя е поръчана от
унгарския крал Бела III. Тя е изработена
и прикрепена допълнително към вече съществуващата гръцка част. Мотивите са
почерпани също от Новия Завет, като на върха на короната, на централно място,
повторно е изобразен Пантократора във византийски стил, а върху кръстосаните
четири полудъги - апостолите Петър и Павел, Иван и Яков, Андрей и Филип, Тома.
Любопитен факт е, че при едно падане кръстът е изкривен, но
поради това, че короната се възприема за свята вещ, то никой не си позволява
волността да промени така създаденото от съдбата наклонено положение на кръста.
И макар че средновековните писмени извори свързват
настоящата корона, скиптър, държава и плащ с името на първия унгарски
християнски крал - Стефан I (Ищван), който скоро след смъртта си е канонизиран
за светец, вероятно нито една част от Светата корона не се е докосвала до
главата му. Според историческите сведения първата корона е изпратена от римския
папа Силвестър II и немско-римския император Ото III на Стефан за коронацията
му на 1 януари 1001 г. в крепостта „Естергом”.
След трагичната смърт на единствения му син Свети принц
Имре, през 1038 г. крал Ищван I умира без да е посочил своя наследник. На
своето смъртно ложе кралят оставя своята страна под покровителството на Света
Богородица и изпраща короната обратно във Ватикана, за да подчертае
послушанието и смирението си пред Божията майка. Там тя е съхранявана в тунел,
затворена в стъклена кутия, и почитана до началото на 16 в., когато според
слухове короната е открадната от поквареното папство.