1990 г. от съображения за сигурност е забранен достъпа на
посетители във вътрешността на Наклонената кула в Пиза. Любопитен факт е, че на
теория по всички закони на физиката кулата отдавна трябва да е паднала. А при
всеки опит да се намали наклонът и да бъде укрепена се нанасят все по-големи
щети.
Кулата на Площада на Чудесата е започната като камбанария
към Пизанския събор, който е открит сто години по-рано. Веднага след началото
на строителството през 1173 г. тя започва да се накланя на север, заради
слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането.
Архитектът заложил основите на кулата на дълбочина 3 м върху
каменна „възглавница”. Десет години след въвеждането на третия етаж станало
ясно, че сградата се накланя на юг. Причината била, че грунтът под кулата се
оказал нееднороден и фундаментът пропаднал с 30-40 см. Това на свой ред
предизвикало отклонение на кулата.
Съществува легенда, че един от архитектите се осмелил да
напомни на инвеститорите от католическата църква, че няма да е лошо да за
платят труда му. Стиснатите църковници казали, че най-добрата му награда ще е
чувството му за гордост от това, че с труда си е прославил християнството.
Майсторът с досада махнал с ръка и заповядал на кулата: „Върви след мен!”. И...
камбанарията направил крачка и се наклонила към създателя си.
Строителството било спряно за около 90 години. Когато
строежът продължил, кулата започнала да променя посоката на наклона от север на
юг.
Работата продължил Джовани ди Симоне, който се опитал да
изправи оста на сградата. Височината на камбанарията се увеличила с още три
етажа и достигнала 48 м. В 1284 г. били завършени шест етажа. Отклонението на
кулата продължило да се увеличава и достигнало 90 см, затова строителството
било отново спряно. В началото на 14 в. на шестия етаж са поставени камбани, а над
шестото ниво се появила галерия със звънарна.
С всяка изминала година наклонът на кулата се увеличавал и в
началото на 20 в. отклонението от вертикалната ос достигнало 4,3 м, после - 4,6
м, 5,3 м. Въпреки че постройката понесла земетресение през 1846 г. и
бомбандировките през Втората световна война, било ясно, че наближава денят,
когато камбанарията ще рухне.
През 1935 г. във фундамента налели течен цимент. През 1992
г. на височината на първата галерия и под корниза на паметника били поставени
18 стоманени пилона, покрити със специална пластмаса.
След това били изследвани почвените процеси. Експериментите
потвърдили, че кулата може да се стабилизира и леко да се изправи, ако се
изземе част от почвата под северната страна на фундамента. Разчетите се оказали
правилни и Пизанската кула се стабилизирала, което позволило да се махнат
оловните решетки и временните опори.
През 2007 г. успешно бе намалено отклонението при върха с 45
см до положението от 1838 г. Международната група „спасители” на кулата
отстрани от северната и страна 70 тона почва, което доведе до наклоняване на
съоръжението в тази посока. Движението беше контролирано с помощта на 600 т
оловен баласт-противовес в кулата и от система металически тросове, които
„закотвяха” паметника.
Работата по изправянето на кулата в Пиза бе провокирана от
падането на по-малко известната кула в град Павиа през 1989 г., която погреба
под останките си четирима души. Тогава и правителството реши да вземе участие в
проекта.
От 5 декември 2001 г. кулата отново е отворена за
туристически разходки. Според ръководителя на комитета по спасяването на кулата
Салваторе Сетис, ако не бяха предприети мерки, кулата със сигурност би паднала
между 2030 и 2040 г.