Повечето наблюдатели бълват апокалиптични прогнози за това
какво ще се случи в ЕС, ако на власт в Гърция се възкачи радикалната левица
СИРИЗА. Но почти всички мълчат относно това кое именно катапултира СИРИЗА към
върха – популизмът, който и вменяват, или отвращението на болшинството гърци от
управлявалите с благословията на Брюксел и Вашингтон десетилетия наред
традиционни партии.
Отговор на тези въпроси дават два документални филма на
гръцки журналисти, представени пред общественоста още през 2012 г.
Catastroika
е документален филм завършен през април 2012 г., за
катастрофалните последици от приватизацията на публичния сектор. Заглавието
идва от комбинацията на думите "катастрофа" и "тройка"
(тристранен комитет, воден от Европейската комисия, Европейската централна
банка и Международния валутен фонд, които организират финансовато спасяване на
Гърция, Ирландия и Португалия).
Debtocracy
Това е дългокрация = дългове + крация (власт)
Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи
като „омразен", обясняват авторите на филма, който разказва защо именно
обикновените гърци са склонни да поткрепят партии, които отхвърлят връщането на
тези дългове на международните кредитори:
1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и
одобрението на гражданите.
2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които
гражданите не са се възползвали.
3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да
не ги е интересувало.
Гърция и останалите страни от периферията на Европа са пред
банкрут. Става дума за държавите: Португалия, Ирлания, Италия, Гърция и
Испания, разказва филмът.
Но тези дългове трябва ли наистина да бъдат изплащани от
народите? Кога, защо и с кой са подписани? Как са използвани тези заеми и в чии
джобове са отишли оргомните суми, отпуснати от финансовите институции?
Оръжия, пристанища, магистали, олимпийски игри и други
скандали докарват до гладна смърт обикновения човек, докато се облагодетелстват
обичайните заподрозрени: големи корпорации, банки и политици. Които пък сега
настояват за неолиберални рестриктивни политики спрямо обикновените хора,
притискани от Брюксел и Вашингтон, отбелязват авторите на документалните ленти.
Така се стигна и до предсрочните парламентарни избори в
Гърция днес. Ето какво гласяха последните проучвания за очакваните резултати от
вота.
Два дни преди предсрочните парламентарни избори в Гърция
опозиционната крайнолява партия "Сириза" успя да увеличи преднината
си пред управляващата консервативна партия "Нова демокрация" и вече
води с между 5 и 10 на сто. Това сочеха последните социологически проучвания
преди вота, публикувани в петък, тъй като днес в южната ни съседка бе ден за
размисъл и бе забранено агитирането и обявяването на прогнози.
Проучванията на социологическите агенции Marc, GPO, Palmos
Analysis и Public Issue сочеха, че партията на Алексис Ципрас вероятно ще
спечели между 30 и 35 на сто от гласовете на гръцките гласоподаватели. Според
Public Issue, крайнолявата партия може да получи 35% от гласовете, с 5% повече
от "Нова демокрация".
Според допитването на института Palmos Analysis обаче
"Сириза" може да вземе 30,2% от гласовете, с 10 на сто повече от
управляващите консерватори на премиера Андонис Самарас, които се прогнозира, че
ще получат 20,3%.
Подобно прогнозно разпределение дадоха и агенциите Marc и
GPO - между 32,2 и 32,5% за "Сириза" срещу 26 и 26,5%, респективно,
за "Нова демокрация".
Трета политическа сила в бъдещия гръцки парламент се очаква
да е центристката партия То Потами ("Реката"), която може да получи
между 5,1 и 7 на сто, следвана от неонацистката партия "Златна зора"
с между 5 и 6,8 на сто. Пета по представителство се очаква да е
комунистическата партия ККЕ с между 4,3% и 6%, а шеста - социалдемократическата
партия ПАСОК, която в момента е в управляващата коалиция с "Нова
демокрация". Гласовете, които може би ще получи ПАСОК, са между 3,4% и
5,5%.
Шанс да вкара депутати има и новосформираната партия на
бившия премиер Георгиус Папандреу, като очакванията са да получи между 3,1 и
3,5 на сто от бюлетините, но напълно възможно е да не успее да прескочи
изборния праг от 3% и да не успее да стане седма политическа сила в 300-местния
парламент. Партията с най-голяма подкрепа пред избирателните урни автоматично
получава 50 депутати "бонус".