изложбата „Изкуство за промяна 1985 – 2015″ осъмна
„коригиран“ така: „Изкуство за подмяна“. Добавен е и текстът: „Не на подмяната!
Не на художествената олигархия!“.
В момента галерията представя ретроспективна изложба с
творби, оказали влияние и предизвикали обрат в мисленето на обществото. Около
една от картините се вдигна шумен дебат – „Автопортрет“ на Светлин Русев.
Мнозина гадаят каква е причината за присъствието на платното в изложбата,
защото академикът никога не е създавал съвременно изкуство в рамките на
дефиницията на този термин – изкуство, което скъсва с представата за него,
изкована през вековете, свързвано е с пърформанс, хепънинг, попарт. Русев
десетки години е бил част от властта в културата по тоталитарно време, имал е
възможност да направлява и контролира създаването на изобразително изкуство,
което в онези години се тикаше в коловозите на соцреализма, когато новите арт
процеси бяха потискани, а промяната – смазвана.
Вандализъм ли е тази реакция, или съвременна творба, която
специалистите биха определили като палимпсест? Палимпсест е термин в
съвременното изкуство, използван, за да покаже гласа на Другия, на потиснатия.
Някои го определят и като художествена критика.