понеделник, 19 януари 2015 г.

Foreign policy: Натискаме България да не си ляга с Русия, но не даваме алтернатива

България се превръща в последната брънка в битката между усилията на Москва да наложи енергийното си господство над Европа и усилията на Запада да опитоми газовата мечка.

Това пише Кейт Джонсън в анализ за сп. Foreign policy.

Авторът нарича посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери на 15 януари "най-новата глава в тази епопея" и посочва, че Кери е имал за цел да убеди новото прозападно правителство в София да намали своята тотална зависимост от руските енергийни източници.

Авторът напомня, че мисията на Кери е съвпаднала и с тази на британския външен министър Филип Хамънд в момент, в който Русия вдигнала мизата в своята енергийна игра с Европа и потвърждава плановете да отреже България от дългоочакваната роля на входна врата за многомилиардния руски газопровод.

Кери каза, че САЩ са готови да помогнат на България, но искрено призна риска от руски ответни мерки - като например нарушаване на енергийните доставки или дори нещо още по-лошо, тъй като България се изплъзва от сферата на влияние на Москва, пише списанието.

"Централната роля на България в новообразуваната енергийна карта на Европа произтича както от исторически, така и от географски фактори. Разположена край бреговете, България трябваше да играе ключова роля за алтернативния маршрут на руския природен газ за Европа, който да заобикаля Украйна. Докато любимият проект на Путин - "Южен поток", в момента изглежда мъртъв, България продължава да се мъчи да играе голяма роля в регионалната енергийна политика с изграждането на газов хъб на границата с Турция, където Русия ще построи нов милиарден тръбопровод", пише Джонсън.

И припомня обещанието, че Държавният департамент ще изпрати топ енергиен експерт в България, който ще ускори онова, към което САЩ отдавна се стремят - увеличаване на енергийната сигурност и гъвкавост на Източна Европа.

Според списанието САЩ и Западна Европа се стремят да осуетят възможностите на Русия да използва своите огромни енергийни доставки, особено на природен газ, като оръжие за сплашване и укротяване на своите съседи.

"Това усилие включва тояга - строгите финансови санкции спрямо Русия, и морков под формата на финансова и енергийна помощ за страните в сянката на Кремъл."

Дават се за пример финаснсовата помощ за Украйна и напредъкът на Литва за постигане на енергийна независимост, докато законодателите на САЩ нееднократно се опитват да стартират американския енергиен износ с цел "отслабване на руската прегръдка" над съюзниците на САЩ в Европа.

Американските експортни терминали обаче няма да влязат в експлоатация преди края на десетилетието, а Азия става все по-привлекателен пазар за природния газ, пише още Джонсън.

"Борбата за влияние се простира от улиците на Киев, който засега залага на Европа, до България - страна, буквално създадена от Русия и считана за един от бастионите на проруските настроения в ЕС. Боричканията идват в момент, когато Брюксел и Вашингтон продължават да наблюдават с тревога прокремълските залитания в Унгария, която също като България е член както на ЕС, така и на НАТО."

Нататък в анализа се посочва, че заради географията България е ключов енергиен играч, а симпатиите към Москва са още откакто страната получава независимостта си от Османската империя. Това обаче ни прави потенциално слабо звено в усилията на Европа за изграждане на обединен фронт срещу Русия заради нарушаването на международното право в Украйна, смятат на Запад.

Списанието припомня, че предишното правителство на Борисов е паднало през 2013 г. именно в резултат на плановете да овладее  продължаващите "руски ангажименти под формата на финансова подкрепа и други неща в политиката на България". В същото време обаче премиерът отново потвърди забраната за добив на шистов газ в България.

Европейският съюз от своя страна блокира строителството на газопровода "Южен поток", който щеше да доставя руски природен газ и трябваше да оперира изцяло под контрола на Русия, заради неспазване на европейските норми за конкуренцията.

Авторът посочва още, че руското енергийно лоби е "пуснало дълбоки корени" в София.

"Има много компании, които печелят от руския газов монопол и те  оказват натиск върху правителството по газовия проблем", казва пред списанието и бившият министър на околната среда Юлиян Попов.

"Макар че упражняваме натиск върху България да не ляга повече с Русия, не разполагаме с кой знае какъв алтернативен план, коментира Тим Бьорсма, експерт по Европейска енергетика в Института "Брукингс". - А той ще е необходим за противодействие на дългата сянка на Москва в София."

В статията се припомня и енергийната криза, в която страната ни изпадна през 2006 и 2009 г.

"Влиянието на Русия в България отслабва, но нейната негативна сила и възможности да дестабилизира страната не бива да се надценяват", твърди пред Foreign policy Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, а сега енергиен консултант.

Хохстейн - американският енергиен пратеник - се надява да сложи финалните акорди на плана за развитие на енергийните опции както за България, така и за останалата част от региона, пише списанието.

Той включва предоставяне на политическа и финансова подкрепа за строителството на нови интерконекторни тръбопроводи между България, Румъния, Сърбия и Хърватия, нови газови тръбопроводи и нови терминали, които ще могат да приемат танкери с втечнен газ. Джон Кери по време на посещението си специално е споменал за нов импулс за свързване на България с терминал за втечнен газ на гръцкия бряг.

"Южен поток" бе политически газопровод, замислен за да бъде продължена зависимостта на Европа от един единствен доставчик за поне още едно поколение", казва Хохстейн.

Самата Европа се опитва да подобри своята енергийната инфраструктура отчасти заради горчивия урок с натиска, оказван от Русия върху отделни страни с оскъдни енергийни ресурси. Но мащабни проекти като трансевропейският тръбопровод или за допълнителни терминали за втечнен газ, много трудно могат да намерят комерсиална подкрепа, пише още Foreign policy .

"Това е ролята на правителствата - да осъзнаят несъответствията между общественото благо, императивите на националната сигурност и пазарните условия, казва Хохстейн. - Поради това САЩ и ЕС трябва да се включат активно в този процес. Ако пазарът не иска сам да го направи, нашата задача е да го насърчим, за да го направи."