На тази дата: 1.2.1945 г. Произнесени са и изпълнени смъртни присъди срещу български политици по Дело № 1

Първи състав на Народния съд в София. От ляво на дясно са

 Стефан Манов и председателят Богдан Шулев.

На 1 февруари 1945 г., точно преди 70 години, са произнесени и изпълнени смъртните присъди срещу български политици по Дело № 1 на т. нар. Народен съд. До края на процесите на Народния съд през април 1945 г. на смърт са осъдени общо 2730 души.

На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в Третата българска държава. На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма души). 

Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града.

Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда. Излиза от затвора през 1961 г.

Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.

Съдиите в Народния съд, начело с главния обвинител Георги Петров.

Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите",
тъй като все още действа Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни съдилища, какъвто е Народният съд.

След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата партия: "Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).

"По време на Народния съд младежта настоява за 

сурово наказание на фашистките престъпници", 

гласят заглавията на вестниците

Народният съд започва да действа през декември 1944 г. До тогава обаче безследно изчезват десетки хиляди хора. На мемориалната стена пред параклиса до НДК, издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са липсва, каквато и да е информация.

От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна.
Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други 1305 души получават доживотен затвор.

Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия, а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.