1963 г. СССР се съгласява да изтегли войските си от Куба.
Още през 1959 г. радикални политически групировки, ръководени от Фидел Кастро,
извършват революция в Куба срещу корумпираната олигархия на диктатора
Фуанхенсио Батиста.
След така стеклите се събития Никита Хрушчов решава да се
възползва от ситуацията и да привлече острова към Източния блок и Москва. През
1960 г. Хрушчов изпраща в Хавана специалния си пратеник Анастас Микоян, който
да проучи какви хора са извършили Кубинската революция. Микоян харесва Кастро и
му обещава кредит от 100 млн. долара и евтин съветски петрол срещу кубинска
захар.
Скоро започва изпълнението на план „Анадир”, който има за
цел да настани в Куба група съветски войски с преобладаващо участие на ракетни
части. Дружбата укрепва, когато след разгрома на организираното от ЦРУ
нахлуване в залива Кочинос Кастро обявява революцията в Куба за социалистическа.
После обаче го вбесява договорката на Москва с Вашингтон, постигната през
главата му при Карибската криза през 1962 г. Все пак през 1963 г. Кастро отива
на посещение в СССР и силно е впечатлен от видяното. През 1974 г. съветският
ръководител Леонид Брежнев връща визитата.
За кратък период от време подопечният остров на Фидел Кастро
се сдобива с ракетна площадка и ракети с близък обсег на действие. Обстановката
в Карибско море се изостря и на 24 октомври 1962 г. американския президент Джон
Кенеди обявява морска блокада на острова.
Даден е ход на Карибската криза. Положението се усложнява в
следствие на две събития, случили се по това време. Първото от тях е, че
корабите пренасящи оръжие от СССР за Куба не спират своите рейсове. Второто е,
че на 27 октомври над Острова на свободата е свален американски разузнавателен
самолет Ю-2. За няколко дни светът е изправен пред възможността във всеки един
момент да избухне Трета световна война.
Разразилата се криза на Карибите приключва по мирен начин в
края на октомври 1962 г. И този път разума в Белия дом и Кремъл надделява,
въпреки че и Кенеди и Хрушчов имат какво да си доказват един на друг. Битката
за Куба безспорно е битка за чест и престиж за двете световни сили.
Между 1976 и 1980 г. СССР влага 1,7 млрд. долара в
строителство и реконструкция на мощности за кубинската индустрия. Между 1981 и
1984 г. Куба получава средно по 750 млн. долара съветска военна помощ годишно.
През 1985 г. обменът със СССР заема 70% от цялата кубинска търговия.
Нещата драматично се променят след перестройката. Михаил
Горбачов също гостува в Куба - през 1989 г. Но ако дотогава СССР е плащал за
кубинската захар 11 пъти над пазарната цена, вече плаща само три пъти повече.
Ако през 1989 г. Куба е получавала по 13 млн. тона нефт годишно, през 1993 г.
количеството вече е 3 млн. тона. След разпускането на СИВ през 1991 г. Куба на
практика остава без никаква външна подкрепа.