1709 г. случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-а-Тиера
корабокрушенеца
Селкирк бил шотландски моряк и опитен щурман, което му
помогнало да стане боцман на кораба „Сенк Порт”. По време на едно от плаванията
си обаче, Селкирк заявил пред капитана на кораба, че е лудост да продължат
пътуването. Историята не посочва какво се случва след този „бунт”, но вероятно
Селкрик е бил принуден да напусне. Така през 1704 г. слиза на сушата на
необитаемия остров Мас-а-Тиера (част от състава на островите Хуан Фернандес в
Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили), а корабът отплава в
далечината.
От кораба той слиза само с дрехи, пушка, инструменти,
Библията и тютюн. Отначало Селкирк чете Библията, очаквайки спасение, но скоро
му станало ясно, че помощ няма да дойде. Едва през 1709 г. - четири години и
четири месеца след стъпването му на острова, корабът на капитан Уудс Роджърс,
плаващ под английски флаг, хвърлил котва до брега на Мас-а-Тиера и спасил
Селкирк от тропическия остров.
През 17 в. островът се е наричал Агуас Буенас. След това до
1966 г. носи името Мас-а-Тиера (Близо до земята), когато е преименуван на
остров Робинзон Крузо по името на главния герой в романа на Дефо. Това е
най-големият остров от архипелага Хуан Фернандес, който се състои от общо три
острова - Робинзон Крузо (Мас-а-Терра), Алехандро Селкирк (Мас-а-Фуера) и Санта
Клара.
Археолози от различни страни доказват лагеруването на Агуас
Буенас на корабокрушенеца. Откритите дупки от колове в земята предполагат, че
при пребиваването си на Агуас Буенас морякът е издигнал край сладководен поток
малък бивак, който е бил негов дом.
От построените от него колиба, площадка, заслон и
наблюдателен пункт е можел да вижда преминаващи край острова кораби. Зад
залива, приютил идващия от морето моряк, сред хълмовете се вижда хребет, който
е наречен „наблюдателен пункт на Селкирк”. Открити са два морски прибора,
навигационен пергел и други инструменти, датиращи от началото на 18 в., за
които се смята, че са били притежание на Селкирк.
През 1713 г. Александър Селкирк публикувал разказ за своите
приключения. Впоследствие се оформило мнението, че английският писател Даниел
Дефо се вдъхновил именно от този разказ, за да напише знаменития си роман
„Робинзон Крузо”.
Въпреки че Дефо бил фабрикант, застраховател на кораби,
политически представител и автор на статии, той става световно известен именно
с романа си „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо”. В
действителност Дефо прави много промени в приказката за Селкрик. Той се
премества на остров на Карибите, населен с канибали. Докато Селкрик остава на
острова само четири години, измисленият персонаж на Крузо прекарва 28 години,
два месеца и 19 дни като корабокрушенец, които той педантично отбелязва в
дневника си.
1848 г. подписан е договора Гвадалупа Идалго. С него се
слага край на Мексиканско-американската война от 1846-1848 г. На практика това
е второто най-голямо и значимо разширение на територията на САЩ след
прословутата покупка на Луизиана.
Непосредствено след подписването на договора в САЩ се
разпространява като масова психоза златна треска в Калифорния, която
изключително спомага на страната в колонизирането на т.нар. Див Запад.
По силата на този договор, САЩ уголемяват територията си с
1,36 млн. кв.км, установявайки неоспорим контрол над днешните американски щати
Тексас, а също така и над Калифорния, Невада, Юта и части от Колорадо, Аризона,
Ню Мексико и Уайоминг. В замяна Мексико получава 18 250 000 долара.
Любопитен факт е, че точка 10 от договора била зачеркната,
когато договорът бил ратифициран от Конгреса на САЩ. Тази точка гарантира, че
САЩ ще признаят мексиканските и испански земевладелци и че мексиканците,
живеещи на завзетите територии, ще получат равни права с американското
население.
Американските претенции били още по-големи, след като някой
демократи в конгреса на САЩ искали анексирането на цяло Мексико. По силата на
това споразумение размерът на територията на Мексико е намален на половина, а
този на САЩ се увеличава с една четвърт. Също така с договора се признава
предходното анексиране на Тексас, а и американския контрол върху спорната
територия между реките Нюкас и Рио Гранде. Мексико получава в замяна реално
сумата от 15 млн. долара.
Договорът е предшестван от Орегонски договор от 1846 г.
между Британия и САЩ, с който е урегулирана границата в Орегон по повод на
т.нар. орегонски спор,и е последван от страна на САЩ спрямо Мексико от т.нар.
покупка на Гадсден от 1853 г.