 |
| Процесът срещу Дж. Бруно в Рим |
Заловен е от римската църква и е предаден на Инквизицията. На 8 февруари 1600 г. е осъден на смърт от
Инквизицията. Поради своите еретични и опасни за църквата теории и учения на 17
февруари 1600 г. е изгорен на клада от папата на Кампо дей Фиори.
Джордано Бруно известен още като Бруно от Нолано или Бруно
Ноланеца, е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи
отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории
надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето
като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. За тези свои
твърдения той е изгорен жив на клада от италианските власти през 1600 г., след
като Римската инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му
стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за
свободната мисъл и модерната наука.
На 17-годишна възраст постъпва в Доминиканския манастир,
където става монах. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива
траен интерес към философията. През 1581 г. монахът заминава за Париж, където
започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за
живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам
определя като организирано познание.
В резултат той си спечелва славата на
човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно
става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото
консервативните духовници го заклеймяват като магьосник. Те не виждат в Бруно
учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои научни теории в
противоречие с църковните догми.
В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри
III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата
закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от
Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.
Изучава природата, математиката, философията, теологията.
По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.
За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много
светове. Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:
метафизична единица - монадата е най-малката субстанция на
света;
физична единица - монадата е атом, т.е. най-малкото и
неделимо тяло;
математическа единица - тя се приема като точка;
Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен
живот.