навечерието преди Великия пост, като се счита, че днес
православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и
яйца. По традиция Сирни Заговезни не е на постоянна дата. Той се отбелязва
винаги в неделя, точно седем седмици преди Великден.
На днешния ден, според народните обичаи, се палят огньове и
след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се
пеят песни.
Днес се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на
човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията
ви".
Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около
себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно
им е причинил. Желателно е всеки, поискал прошка, също така и сам да потърси в
себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
На Сирни заговезни в храмовете в страната християните се
събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават. След като поискат
прошка от Бога, духовниците и миряните взаимно ще си подадат ръце с думите
„Простено. Прости!". По традиция пръв свещеникът на Църквата ще поиска
прошка от своето паство, а след него и останалите духовници.