Запад от десетилетия насам - но
вероятно ще е забранен в самата Русия. Филмът, който е първият руски проект,
спечелил "Златен глобус" след "Война и мир" през 1968, е
номиниран и за "Оскар".
В Русия обаче, филмът провокира разнообразни и доста полярни
реакции
Филмът е сатиричен социален коментар, като се развива в
измислено рибарско градче по северния бряг на Баренцово море. Той разказва
историята на Николай, автомонтьор-алкохолик, който се опитва да спаси семейния
си дом от експроприиране от корумпирания кмет. Николай си мисли, че кметът
желае имота и земята му за себе си, но по-късно научаваме, че той се използва
за строителството на църква.
"Левиатан" e мрачно смешен на места, но показва и
корупцията и грубостта на цяла социална система, от кмета през съдилищата до
полицията, като особена омраза е запазена за вълнуващата се само от собствената
си изгода, користолюбива православна църква.
"Левиатанът" на филма визира държавата и активния
й поддръжник - православната църква, която прави "малките хора"
безпомощни при конфронтация с тях. Заглавието вероятно произлиза от
политическия трактат "Левиатан" на Томас Хобс, посветен на единно
общество, управлявано от абсолютен суверен, който изисква лоялност и вяра.
Режисьорът Андрей Звягинцев обаче твърди, че филмът не е само за Русия. По
негови думи, с изрични отправки към книгата на Йов в Библията, това е
универсална притча за съвременния свят.
И все пак актуалните аналогии със сегашна Русия са неизбежни
Корупцията, беззаконието, предателството и суровите
наказателни присъди присъстват в голяма част от филма. Случаят с Михаил
Ходорковски, богатия олигарх, осъден на показен процес, показа на страната, че
човек може да бъде арестуван, затворен и лишен от имуществото си в момента, в
който държавата го пожелае. Според скорошно изследване, корупцията е посочена
като второто по важност предизвикателство, пред което е изправена Русия (на
първо място са жилищата).
"Никога не си имал никакви права, нямаш права и никога
няма и да имаш," казва един от героите - Вадим, обобщавайки в едно
изречение руското общество. Мнозина биха се съгласили с твърденията му.
Колкото и познати да изглеждат тези сцени за мнозина в
Русия, не е изненадващо, че филмът има много критици там
Това не е първият път, в който художествена творба
предизвиква неудобни въпроси за Русия. Жестоко йерархичната и безотговорна
държава, описана в "Левиатан" има много общо с роман от 2006 на
Владимир Сорокин, наречен "День опричника". Сорокин си представя Русия
в близко бъдеще, управлявана от жесток и безскрупулен цар, подражаващ на
методите на Иван Грозни. В нея хората биват унищожавани по каприз на суверена.
Не съществуват граждански или законови права и животът и смъртта зависят от
волята на един човек, решаващ какво е добро за благото на цяла Русия.
"Левиатан е мръсна клевета срещу руската църква и
руската държава", пише във Facebook страницата си православният активист
Кирил Фролов, говорител на ръководителя на Асоциацията на православните
експерти. Фролов, който иска филмът да бъде забранен заради негативното
представяне в него на църквата, допълва: "Не бих се притеснявал, че по
някакъв начин едва ли не ограничаваме свободи - не е нужно да се оправдаваме.
"Левиатан" е зло, а няма място за злото в киното."
Естествено, далеч не всички са съгласни с Фролов
Видният филмов критик Андрей Плахов нарече филма "силно
и епично чудо, произлязло от вътрешностите на живота в Русия."
Тези разногласия личат и в реакциите на обикновените хора.
Някои заклеймяват филма. Във водещите развлекателни сайтове в Русия,
коментарите са различни. Един от потребителите в "Афиша" - сайт за
кино, театър и телевизия, нарича "Левиатан" "безсмислица и
глупост, целяща да очерни руското общество." Друг обаче го хвали, че казва
"истината за нашата Русия."
Фактът, че филмът е официалната руска номинация за най-добър
чуждоезичен филм, избран от комисия, съставена от номинирани по-рано и/или
печелили "Оскар" руснаци, е абсолютно доказателство, че страната в
момента има съмнения в себе си, в настоящето и бъдещето си.
Естествено, Русия е далеч от такъв брутален деспотизъм. Но
все пак някъде в националната й психика е жив страхът, че някой ден тя може да
се превърне именно в нещо такова. Силата на "Левиатан" идва точно от
възползването от тези мрачни мисли и опита - стига цензорите да го позволят -
те да бъдат извадени на бял свят.
ВИДЕО