Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр.
Кобург, Германия е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц
(1860-1917), от която няма деца.
Според някои източници през 1947 г. Фердинанд получава от
епископ съгласие да се венчае за 3-ти път — за Елизабет Брезек (дъщерята на
иконома на неговия дворец „Св. Антон“ в Словакия).
Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и
ботаника.
Фердинанд е син на австрийския генерал принц Аугуст фон
Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска
(1817–1907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Клонът Кохари (Koháry)
на Сакс-Кобург-Готите произхожда от много богата унгарска аристократична
фамилия, която е притежавала земите и замъците Čabraď и Sitno в днешна
Словакия, както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска
зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си
при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба.
Често пътуват из Европа - в Швейцария (1864), Англия (1865), Италия (1866),
Дания и Швеция (1871), и Франция (1871-1872), Османската империя с Цариград
(1870), Белгия (1875) и др. Във Виена посещава гимназията
"Терезианум" и училището за кадети, след което достига до лейтенант в
Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в
унгарската конница на 1 ноември 1886, чин който запазва до избирането му за
български княз. Заедно с брат си принц Август през 1879 г. пътуват до джунглата
на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени
във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888) в 3 тома.
 |
Цар Фердинанд при обявяването на
независимостта на България.
|
Българската историография разглежда цар Фердинанд като
противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за
утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост.
От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на
България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на
страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на
независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен
за „цар на Българите“ , с което се възстановява титлата на българските монарси
от Първото и Второто царство.
През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с
Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания,
Австро-Унгария, Италия.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г.
под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към
Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява
официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на
Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври
1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна
война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие
и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар
Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис
Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
Живот в изгнание
След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.
Участва на международни научни конгреси по ботаника и
орнитология.
През 30-40-те години на 20 век Фердинанд често отсяда в
семейните си владения - замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská
Štiavnica). Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на
1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново
България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при
раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски.
Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на
10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на
династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев:
„Кога заминаваме за България?" Последната воля на цар Фердинанд е да бъде
погребан някога в "любимата му България" и затова ковчегът му е бил
временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в
Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.