1978 г. ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от
швейцарско гробище. В нощта на Бъдни вечер 1977 г. Чаплин затваря очи завинаги
на 88-годишна възраст. Погребан е в малкото местно гробище. Само девет седмици
след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве двама мъже от Източна Европа
разравят гроба на прочутия покойник и отмъкват ковчега му с идеята да поискат
откуп от неговата съпруга Уна.
Първоначалната идея на похитителите била ковчегът с тленните
останки да си остане на оригиналното място - в гробището на градчето Корсие сюр
Веве, близо до Лозана. Само че трябвало да бъде заровен по-дълбоко - така че
семейството да остане с впечатление, че наистина е откраднат.
Пороят обаче бързо запълнил трапа и похитителите минават на
план Б - изтеглят 240-килограмовия сандък и го натоварват в автомобилен фургон.
Оттам го извозват на двайсетина километра и го закопават в нива с пшеница до
Женевското езеро. Веднага след това се свързват с вдовицата на Чаплин - Уна, за
да й поискат откуп от половин милион швейцарски франка. Тя заявява: „Съжалявам,
моят мъж е на небето и в сърцето ми”.
Тандемът й звъни няколко пъти, но госпожа Чаплин не е
склонна на преговори и ги реже с мотива „Чарли щеше да го намери за нелепо и
смехотворно”. Тогава наглите източноевропейци стават още по-груби и заплашват
да посегнат на двете й най-малки деца. Уна обаче не се хваща на изнудването.
От самото начало тя е алармирала полицията и швейцарските
ченгета подслушват телефона й. Наблюдават и 200 телефонни будки в Лозана. В
един момент вдовицата привидно се съгласява да плати откупа. Уговаря си среща с
похитителите, на която естествено отиват ченгетата.
Швейцарската полиция залавя осквернителите на гробове, които
се оказват автомонтьори - 27-годишен поляк и 38-годишен българин. Признават си
всичко. Следва съдебен процес и присъди.
Полякът се признава за организатор на сензационната кражба и
разказва, че се бил вдъхновил от подобно престъпление, за което чел в
италианската преса. Той е осъден на 5 години затвор с тежък физически труд.
Българинът получава 2 години условна присъда, тъй като се смятало, че носи
ограничена отговорност за престъплението.
Любопитен факт е необяснимото несъответствие в имената на
двамата осквернители на гробове в западните и българските медии. Западната
преса ги идентифицира без колебание като Ганчо Ганев и Роман Вардас, но в
българските медии те често се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек.