На днешната дата през 1938 година, посредством въвеждането
на нов Закон за избори за Народното събрание, за пръв път в българската история
се дава право на жените да гласуват.
Текстът на наредбата-закон гласи, че избиратели са
"всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени.
Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици".
Победата за слабия пол обаче не е пълна, тъй като извън този
критерий остава голяма част от българките - неомъжените.
Ограничението пада
едва през 1947 година, когато е приета нова Конституция, влязла в историята
като „Димитровска", по името на тогавашния министър-председател на
България Георги Димитров. Тя гласи, че „избиратели и избираеми са всички
граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без
разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие,
обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под
запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права".