1961 г. СССР изстрелва в Космоса „Восток 1” - първият
пилотиран космически кораб с
През пролетта на 1957 г. Сергей Павлович Корольов в рамките
на своето ОКБ организира специален отдел № 9, предназначен за провеждане на
работи по създаването на първите изкуствени спътници на Земята. Отдела
възглавява съратникът на Корольов Михаил Клавдиевич Тихонравов. Скоро,
паралелно на разработването на изкуствени спътници, в отдела започват
изследвания по въпросите за създаване на пилотируем кораб-спътник. Като
ракета-носител е планирано да се използва Р-7. Изчисленията показват, че тя,
снабдена с трета степен, може да изведе на ниска околоземна орбита товар с маса
около 5 тона.
Работа по създаването на пилотируем кораб изисква дълбокото
изучаване на такива нови области като спускането в атмосферата, създаване на
надеждна топлозащита, хиперзвукова аеродинамика и т. н. Отначало тези въпроси
са разгледани от математиците на Академията на науките на СССР. В частност, е
отбелязано, че в резултат на балистичното спускане от орбита могат да се
очакват до десеткратни претоварвания.
От септември 1957 до януари 1958 г. в отдела на Тихонравов
са изследвани условията на нагряване, повърхностните температури, топлозащитни
материали. Последователно са изучавани поведението в хиперзвуков поток на голям
брой разнообразни аеродинамични форми с аеродинамично качество от нула до
няколко единици. Параметричните разчети на траекторията се изпълняват с
използването на изчислителната машина БЭСМ-1.
В хода на медицинските изследвания, проведени през април
1958 г., изпитанията на летци в центрофуга показват, че при определено
положение на тялото, човек е способен да понесе претоварване до 10G без
сериозни последствия за неговото здраве. Това предопределя избора на сферична
форма на спускаемия апарат за първия пилотируем космически кораб и позволява да
се ускорят следващите работи за сметка на отказ от разглеждане на по-сложни
варианти. Детайлната разработка на предварителният проект, завършва с
издаването на специален отчет в средата на август 1958 г.
Изборът на сферична форма на спускаемия апарат, явяваща се
най-простата и най-изучена симетрична форма, е резултат от избора на балистично
връщане от орбита. Значителен плюс е и това, че сферата притежава стабилни
аеродинамични свойства при всички възможни скорости и ъгли на атака.
Изместването на центъра на масата в кърмовата част на сферичния апарат
позволява да се осигури неговата правилна ориентация през цялото време на
балистичното спускане.
Безпилотни изпитания
През лятото на 1960 г. е завършена разработката и са
започнати комплексни изпитания на космическия кораб. Още на 15 май 1960 г. е
осъществен първият старт на кораб-спътник. Опростеният вариант на кораба нямал
топлинна защита, животоподдържащи системи и средства за приземяване. Главна
задача на старта е проверка на работата на основните системи. Поради
неизправност в системата за ориентация при включването на спирачните двигатели
корабът преминава на по-висока орбита, където и се извършва отделянето на спускаемия
апарат. Виж също „Спутник-4”.
На 28 юли 1960 г. е вторият старт на кораб-спътник с опитни
животни на борда (кучетата Чайка и Лисичка). Вследствие на авария на
ракетата-носител корабът не излиза на орбита. Първият напълно успешен старт на
кораб-спътник е на 19 август 1960 г. Опитните животни (кучетата Белка и
Стрелка, мишки), насекоми, растения и други биологични обекти успешно са
върнати на Земята в спускаемия апарат на кораба.
На 11 октомври 1960 г. постановление на ЦК на КПСС и Съвета
на mинистрите на СССР №1110-462 определя стартирането на космически кораб с
човек на борда, като задача от особено значение и набелязва срок за подобен
старт - декември 1960 г. В това време на 1 декември 1960 г. е осъществен старта
на четвъртият кораб-спътник, извършил успешен орбитален полет. Обаче поради
авария в спирачните двигатели и спускането в неразчетен район, спускаемият
апарат с кучетата Пчёлка и Мушка е взривен.
На 22 декември 1960 г. се състои петият старт. Авария на
ракетата-носител на крайните етапи на старта води до аварийно отделяне на
спускаемия апарат с кучетата Комета и Шутка, който извършва суборбитален полет
и нормално се приземява.
На 9 март 1961 г. се състои първият старт на модифицирания
кораб ЗКА, разработван вече за полет на човек. На борда му се намират един
манекен („Иван Иванович”), кучето Чернушка и други опитни животни. Програмата
на полета е изцяло изпълнена. На 25 март 1961 г. е изпълнен още един старт на
кораба ЗКА с аналогична програма на полета. Спускаемият апарат с кучето
Звёздочка успешно се приземява, а манекенът в съответствие с плана на полета се
катапултира. Стартът е завършваща проверка преди полета на човек.
На 12 април 1961 г. в 9.06:59 часа (москвоско време) от
космодрума Байконур стартира първият космически кораб с човек на борда.
Пилотиран е от летеца-космонавт Юрий Гагарин.
На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС
Константин Вершинин Гагарин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март
започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на
космическата програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са
подготвяни по програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е
взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да
стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин
притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за
първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар
на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките
на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.
Първите думи на Гагарин в открития Космос са „Поехали!”.
Позивната на Гагарин е „Кедър”. Корабът прави една обиколка около Земята, с
продължителност 1 час и 48 минути и се насочва за приземяване в Саратовска
област. Тъй като системите за приземяване на „Восток 1” не са били достатъчно
изпробвани, на височина 7 км Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи
с парашут. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат.
Новината мълниеносно обикаля целият свят. След два дни е
тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди
ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието
герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април започва да
се чества като Международен ден на авиацията и космонавтиката.