1912 г. по време на първото си и единствено плаване през
Атлантическия океан корабът „Титаник” се сблъсква с айсберг около остров
Нюфаундленд и потъва. Според нови проучвания на 12 януари 1912 г. Луната се
приближила на много близко разстояние до Земята - феномен, който се наблюдава
веднъж на 1400 години.
Досега се смяташ, че пролетен прилив или липсата на слънце е
довела до това, че голямо количество лед се е озовал на пътя на кораба, смятан
за непотопим.
Увеличеното притегляне на естествения ни спътник породило
огромни приливи, които разпръснали множество айсберги по пътя на корабите в
открития океан. Три месеца по-късно, на 14 април, бил регистриран фаталният
сблъсък на „Титаник”, който причини смъртта на около 1500 души.
Днес за „Титаник” се знаят много неща. За времето си това е
най-големият кораб в света с водоизместване от 46 300 тона, дължина 269 м,
ширина 28,2 м, развива скорост от 25 възела. В построяването му вземат участие
17 000 работници и инженери, а самият той представлява последната дума на
науката и техниката. По сегашния финансов курс цената на една каюта от първа
класа достига 55 000 долара!
Когато „Титаник” прави своето първо пътуване от Саутхямптън
- Великобритания, до Ню Йорк - САЩ, на борда си има 2223 пътници, по-голямата
част от които са каймакът на тогавашното световно индустриално общество. Сред
тях е и авторът на проекта - корабостроителят Томас Андрюз.
 |
Айсбергът, който потопява "Титаник",
сниман на 15
април 1912 г.
|
Подробностите около гибелта на кораба, трагедията на
пътниците и мъжествеността на екипажа са известни. В нощта на фаталната среща
на „Титаник“ с гренландския айсберг капитан Стенли Лорд пътува в същото
направление за Бостън с 6000-тонния кораб Californian („Калифорниън“). Вечерта
на 9 април неговият кораб е заобиколен от ледове и той е принуден да спре до
сутринта. Понеже знае от медиите за рейса на „Титаник“ и че той се намира в
същия район, капитан Лорд е първият, който предупреждава капитана на кораба за
опасните ледени блокове. Това става по радиото в 23,00 ч.
Съобщението не е било разбрано и тъй като не е носело
специален знак за опасност, радистът на „Титаник“ не е съобщил за него на
капитана. Радистът на „Калифорниън“ изключва радиостанцията и ляга да спи,
защото дежурството му е изтекло. Още същата вечер двамата наблюдатели на
„Титаник“ съобщават за айсберг. Разстоянието е някъде около 200-250 метра.
Температурата на въздуха е била около -10 °C. Първият офицер се намира на
мостика и дава командата, която всеки морски офицер на негово място би изрекъл
при подобна ситуация: „Ляво на борд, машини пълен назад!“ Но вече е твърде
късно, за да се предотврати удар с айсберга. Смята се, че ледената скала
разпаря корпуса на кораба откъм носа по дължина 90 метра.
Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите
четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е
наводнено и петото отделение.
 |
Подводна снимка на "Титаник" от 2002 г.
|
Конструкторът на „Титаник“ Томас Андрюс веднага прави
необходимите изчисления –
корабът ще потъне! Когато от съда пускат първата
спасителна лодка с пътници, капитанът му е относително спокоен – близо до тях
се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е „Калифорниън“. Но
този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие,
подавани от „Титаник“. В един момент светлините му изгасват и той изчезва в
нощта като мираж.
„Титаник“ потъва за около 2 часа и 20 минути, като отнася
със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се само 704 души, които са прибрани
на кораба „Карпатия“. Една от основните причини да няма повече оцелели е
липсата на достатъчно спасителни лодки.
По време на разследването всички са убедени, че корабът,
намиращ се в близост до „Титаник“ по време на инцидента, е бил командваният от
капитан Стенли Лорд. Той не успява да се оправдае нито пред сенатската комисия
в Ню Йорк, нито пред следствието. Не е взето предвид, че не е видял никакви
ракети, понеже се намирал на 20 мили от мястото на катастрофата и че радистът му
не е чул никакви сигнали за бедствие.
Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 г. Вече на
смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен.
Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават
за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85 г. Към тази
изповед го принуждава негов племенник, попаднал на дневника му от 1912 г.,
когато е бил капитан на промишления кораб „Самсун“. Именно това е корабът,
наблюдаван на 4-5 мили и който след първите ракети, загасил светлините си и
изчезнал.
Причината е, че „Самсун“ ловувал контрабандно тюлени край
Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколкостотин убити животни. Ракетите на
„Титаник“ капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана
на САЩ. „Самсун“ е бил голям съд, но не е имал радиостанция. Чак когато
доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на „Титаник“ и капитан Нес
събира екипажа и му обяснява какво е станало. От никого не е искал клетва, те
просто си мълчали...
Десетилетия наред всички смятат, че айсбергът като нож е
разрязал обшивката на „Титаник“. Приема се, че пробойната е дълга 90 метра и
широка 2 метра. Но тази пробойна са видели само двама души на „Титаник“: Едуард
Джон Смит и конструкторът Томас Андрюс. И двамата загиват на кораба.
През лятото на 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския
океаногеографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“
на дълбочина 3795 м. За целта те използват миниподводницата „Алвин“ и
фоторобота „Джейсън Джуниър“, привързан към „Алвин“.
Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки
и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не
откриват никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в
местата на нитовите заклепки. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил
разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на
удара от налягането при срещата с айсберга.
В края на 2005 г. група изследователи след множество
задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани
при строителството на „Титаник“, са били много некачествени. Качествен нит без
проблеми би издържал на натиска, но са направени икономии за сметка на
качеството на стоманата.