Германският писател и носител на Нобеловата награда Гюнтер
Грас е починал тази сутрин на 87 години, съобщиха германските медии.
Гюнтер Грас е немски писател, поет, драматург и публицист.
Още с първия си роман през 1959 г. Die Blechtrommel (Тенекиеният барабан) той
се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето
на нацизма в Германия. В същото време заради някои свои произведения той е
обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.
Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг, (дн.
Гданск, Полша) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки.
След края на Втората световна война Грас става
селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през
1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин.
Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява
в Париж.
Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа - Полша,
Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. Поетът развива активна
политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия
и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на
смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. Към обединяването на
Германия Гюнтер Грас се отнася критично, считайки, че осъществявнето му е било
прибързано.
През 2006 Гюнтер Грас оповестява, че взел участие в бойни
действия през последните дни от Втората световна война. В същата 2006 година
става известно, че Гюнтер Грас е бил член на престъпната организация Вафен-СС. През април 2012 той е обявен за персона
нон-грата в Израел.
В 1959 г. Грас публикува големия си роман "Тенекиеният
барабан", който му донася световна слава, последван от повестта
"Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963) -
трите произведения образуват т. н. "Данцигска трилогия". Допълнителна
известност донасят на писателя романите "Местна упойка" (1969),
"Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977),
"Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата
"Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга "Да люспиш
лука" (2006).