На 13 май 1981 г. е извършено покушение срещу папа Йоан
Павел II на площад „Св. Петър“ във Ватикана. Папата е уцелен с четири куршума и
губи голямо количество кръв, но според него Света Богородица го спасява,
оцелява и се възстановява напълно от покушението.
Извършител на престъплението е турчинът Мехмет Али Агджа,
член на свързаната с натовската секретна мрежа „Гладио” турска
ултранационалистическа организация „Сивите вълци“. Агджа е задържан незабавно
още на мястото на престъплението и предаден на правосъдието.
По показания на Агджа за съучастничество в подготовката на
атентата по-късно са обвинени още трима турци и са набедени българските
граждани:
• Сергей
Антонов, заместник-шеф на бюрото на БГА "Балкан" в Рим - считан за
координатор на покушението. Арестуван е на 25 ноември 1982 г., година и
половина след атентата. Изненадата на българските власти е толкова голяма, че БТА
съобщава новината за ареста след 4-дневно забавяне едва на 29 ноември.
• Подполковник
Желю Василев, секретар на военния аташе, междувременно завърнал се в България
поради изтичането на мандата му.
• Тодор
Айвазов – финансист на посолството, който също вече е в България.
Процесът
Обвиненията на Агджа стават основание на съдия-следователя
Иларио Мартела да поиска разпит на Жельо Василев и Тодор Айвазов. Самият Агджа
е тотално объркан в говоренето на лъжи, като при описанието на Василев го
описва като висок 185 см, с черна коса, а всъщност Василев е с 20 см по-нисък и
косата му е посивяла. Агджа бърка и името на подполковника, като ту го назовава
Желев, ту Жельо.
Желю Василев, отново върнал се на работа в Разузнавателното
управление към Генщаба на Българската армия, изразява готовност да се яви на
процеса и да свали от себе си обвиненията. Българските власти обаче не му
разрешават, защото се страхуват от провокации.
Това принуждава Мартела да дойде в София, за да разпита
лично Василев и Айвазов. Доказано е, че Василев не се е намирал в Рим в дните,
за които Агджа твърди, че се е срещал с него. Разпитът на Василев в София е
една от основните причини процесът да бъде прекратен "поради липса на
доказателства".
Посолството прави всичко необходимо в рамките на възможното,
за да се поддържа моралния дух и здравословното състояние на Сергей. Огромна
отговорност ляга върху дългогодишния посланик Венелин Коцев, консула Стефан
Генев, военните аташета Иван Кочовски и Ангел Сидов, аташето по печата Васил
Димитров и останалите дипломати. След като Сергей Антонов е пуснат от затвора и
поставен под домашен арест, те се редуват на дежурства при него и никога не го
оставят сам.
Не минава седмица, благодарение на застъпничеството на
Посолството, Сергей Антонов да не бъде посетен от видни български спортисти,
артисти, певци, журналисти, представители на деловите кръгове, които по един
или друг повод пребивават в Рим.
Петър Мотков, бивш дипломат в Италия по времето на процеса,
внася яснота относно взаимоотношенията на Антонов със съпругата му Росица: Не е
вярно твърдението, че той е бил морално разбит от молбата на съпругата му за
развод. Истината е, че той живя повече от пет години, когато беше на свобода,
без съпругата си, която идваше веднъж на шест месеца да му изцеди спестените
парици и веднага хващаше безплатно самолета за София.” Поисканият развод от
Росица по време на процеса, според Мотков, е „изключително неморална постъпка”.
Периодичното присъствие в квартирата му на дъщеря му Ани, на
сестра му Таня, на майка му и на денонощно присъстващите дежурни дипломати в
известен смисъл компенсират горчилката от измяната на съпругата му Росица.
Обвинението към българите („Българската следа“) се
експлоатира на Запад за разгръщане на широка пропаганда кампания срещу НРБ и
ДС, СССР и КГБ, както и срещу целия социалистически лагер. Водещи в
раздухването на клеветите са поддържаните от западните специални централи
манипулативни публикации на Пол Хенци и Клеър Стерлинг. Приглася им турският
журналист Угур Мумджу, също лансирал “българската следа” в публичното пространство
и връзките на нашите тайни служби с турската мафия.
А още през 1985 г. Чатлъ, лидер на „Сивите вълци”, заявява
пред медиите в Рим, че му са били предложени 3 милиона германски марки от
немското разузнаване, за да обвини българското и руското разузнаване за
атентата срещу папа Йоан Павел ІІ.
Следствието продължава 2,5 години, а процесът започва през
май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него не е доказано Сергей Антонов
да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Не подписва
никакви признания. Освободен е поради липса на доказателства.
Непризнатият герой
Лошото за Сергей настъпва след завръщането му в България на
1 април 1986 г. На него му е обещано, че в София ще бъде посрещнат тържествено,
ще му бъде присвоено звание “Герой на Народна република България” и разни други
облаги. Вместо това на летището го чакат само неколцина от близките му. Това е
само началото на тежката стресираща обстановка, в която попада.
Българските светила в областта на психиатрията не успяват да
разберат дали в затвора върху Антонов са въздействали с психотропни вещества и
дали са правени опити да “промият мозъка му”.
След кратък възстановителен период Сергей е назначен на
куриерска длъжност в БГА Балкан на летище София. Практически той носи кафе на
служителите от администрацията и болезнено възприема незаинтересоваността и
недоверието на държавното и служебното ръководство към неговата личност. Има
вид на човек, затворен в себе си, който не желае да се връща към миналото.
Общува с кратки изречения с колегите си и почти няма приятели. Чувства се
изоставен и безкрайно самотен. Тези, които са вдигали най-много шум по време на
защитата му като подсъдим, го забравят.
Тежките години на прехода го заварват сам с мизерни средства
за препитание. На всичко отгоре президентът Желев публично изразява съмнение в
невинността на обвинените и в частност в невинността на Сергей Антонов за
участие в атентата. Премиерът Филип Димитров също прави необмислени изявления в
САЩ, че България е отговорна за атентата срещу папата.
Сергей Антонов е пенсиониран по болест. На 27 март 2002 г.
по лична инициатива на премиера Симеон Сакскобургготски 39-о Народно събрание
му отпуска пенсия за особени заслуги в размер на 160 лева месечно.
На 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома му на
ул. „Сердика“ в София от дъщеря му Ани. По тялото не е имало следи от насилие,
смъртта е настъпила няколко дни по-рано.
Послеслов
По молба на папата Агджа е помилван от италианския президент
Карло Чампи през юни 2000
По покана на българската държава и на Католическата общност
в страната главата на Римокатолическата църква пристигна през 2002 г. на
поклонничество в България. Това високо посещение е с много голямо значение за
страната ни, тъй като опроверга окончателно инсинуациите с "българската
следа" в атентата.
Лично папа Йоан Павел при срещата си с президента Георги
Първанов открито заявява, че никога не е вярвал България да е замесена в
атентата, извършен през 1981 г. С това посещение Римският епископ окончателно
изчисти името на страната от остатъците на пропагандните клевети от времето на
Студената война.