Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и
литературен критик, считан за представител на американския романтизъм.
Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан
е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След
като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера,
решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката
стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), подписана анонимно - „от жител
на Бостън“.
После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва
следващите няколко години работейки за литературни списания и вестници.
Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор,
Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната
си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му
носи поемата „Гарванът“. 2 год. по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му
Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на
40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.
След своите ранни опити в поезията, По обръща вниманието си
към прозата. Той издава няколко разказа и започва работа по своята единствена
пиеса - „Политик“. През октомври 1833 е награден от „Сатърдей Визитър“
(Saturday Visitor), балтиморски вестник, за своя разказ „Писмо в бутилка“. Този
разказ впечатлява Джон П. Кенеди, заможен балтиморец.
Той помага на По да публикува други свои разкази и го
запознава с Томас Л. Уайт, редактор на „Саутърн Литерари Месинджър“ в Ричмънд.
Едгар става помощник редактор на списанието през август 1835, но е уволнен след
няколко седмици, защото неколкократно идва пиян на работа. Връщайки се в Балтимор
тайно се жени за своята братовчедка
Вирджиния на 22 септември 1835. Тогава тя е на 13 години, въпреки че на брачния
договор е записана като 21-годишна. Писателят се връща в Ричмънд заедно с
Вирджиния и майка ѝ, след като отново е назначен на работа от Уайт, обещавайки
добро поведение.
Той остава на този пост до януари 1837. По време на този
период Едгар твърди, че тиражът на „Саутърн Литерари Месинджър“ е скочил от 700
до 3 500 бройки. Той публикува няколко поеми, рецензии на книги, критика и
разкази. На 16 май 1836 писателят официално се жени за Вирджиния в Ричмънд.
Една вечер през януари 1842 г. Вирджиния получава първите
признаци на туберкулоза, докато пее и свири на пиано. По го описва като
прекъсване на кръвоносен съд в гърлото й. Тя се възстановява частично. Едгар
започва да пие повече, заради стреса от болестта на своята любима. Той напуска
„Греъмс Мегъзин“ и се опитва да намери нова работа. За известно време се мъчи
да получи правителствен пост. Връща се в Ню Йорк, където работи за кратко в
„Ивнинг Мирър“ (Evening Mirror) преди да стане редактор на „Бродуей Джърнъл“
(Broadway Journal), а по-късно и единствен собственик. Писателят се отчуждава
по това време от другите си колеги, като публично обвинява Хенри Уадсуорт
Лонгфелоу в плагиатство, въпреки че Лонгфелоу не отговаря на обвинението. На 29
януари 1845 се появява поемата „Гарванът“ в „Ивнинг Мирър“ и става всеизвестна
сензация. Въпреки че това прави името на Едгар много по-популярно почти моментално,
той получава едва 9 долара за своята публикация.
„Бродуей Джърнъл“ се проваля през 1846 г. По се мести в
малка къща в Бронкс, Ню Йорк. Този дом днес е известен като "Къщата на
По". Вирджиния умира там на 30 януари 1847 г. Биографи и критици
предполагат, че често срещаната тема за „смъртта на красива жена“ в творбите на
По се дължи на загубата на много жени в неговия живот като майка му и съпругата
му