Управляващите вече са във фазата на рутинната си работа и не
се възприемат като ново и любопитно явление.
Това показват данните от майското издание на независимия от
външно финансиране Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ на
обществените нагласи към политиката и икономиката.
Помолени да отговорят с „да“ и „не“, към средата на май 30%
от българите декларират доверие в правителството, а 57% – недоверие. 18% дават
положителна оценка на парламента, а 68% – отрицателна.
32% оценяват позитивно президента, а 56% – негативно. Според
23% страната върви към по-добро, а според 62% – към по-лошо. Това са част от
данните на редовното ежемесечно изследване, проведено между 8 и 14 май чрез
пряко интервю сред 1011 души в цялата страна. Нагласите са на практика
идентични с тези от началото на април.
По правило, негативните оценки към институциите са повече от
позитивните. Месеците около завършека на мандата „Орешарски“ бяха свързани с
повишени негативни оценки. В първите месеци на новия кабинет на Бойко Борисов
последва логичен лек ръст на положителни нагласи към правителство и парламент.
С началото на пролетта навлязохме в нов етап, в който данните се установиха на
определени нива. Това установяване се потвърждава и в този месец, коментират
социолозите.
Ако изборите са днес, пет партии със сигурност влизат в
парламента
Ако изборите за парламент бяха сега, техният хипотетичен
резултат може да се обобщи като 5+2. В парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП,
ДПС, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. С реалистични перспективи да са
в него са още „Атака“ и донякъде АБВ. Данните отразяват декларативни нагласи и
не са прогноза за изборния резултат, уточняват от „Галъп“.
Социолозите напомнят, че данните показват процент сред
всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите, а 4-процентната бариера
за влизане в парламента се образува на база гласували, така че е задължително
придържането към формулата 5 сигурни и 2 потенциални партии в следващ
парламент.
След логичното за партия на власт леко разколебаване на част
от подкрепата в пролетните месеци, сега ГЕРБ се стабилизира на нива от около
24% заявена подкрепа.
БСП пък се е установила на нива от под 15% декларативни
електорални нагласи. Измерена в потенциални гласове, разликата между първите
две формации е около половин милион гласа (1% от извадката се равнява на около
55 хиляди души), т.е. в общи линии се запазва ориентировъчното съотношение от
последните парламентарни избори.
ДПС е с 8% заявени нагласи за вот, Реформаторският блок и
Патриотичния фронт са с около 4% сред всички имащи право на глас. Следващите
месеци ще покажат има ли тенденция на укрепване при „Атака“ и каква ще е
съдбата на АБВ.
Различните електорати са различни в способността си да се
мобилизират, а част от партиите имат и своя „скрит“ вот.