Обесването на атентаторите: Петър Задгорски (клисарят) -
обесен,
Георги Коев го бесят, Марко Фридман очаква да бъде обесен,
София, при еврейските гробища зад игрище Славия, 27 май 1925
г.
|
1925 г. е извършена последната публична екзекуция в Европа -
обесени са извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал” Марко Фридман,
Петър Задгорски и Георги Коев. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица,
след два дни е Великден.
На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала „Свети Крал”
(днес „Света Неделя”) е препълнена от народ. Предстои опелото на убития два дни
по-рано запасен генерал Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на
управляващия „Демократичен сговор”. Присъстват министри, депутати, кметът на
София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално
обединение.
В 15.20 ч. Софийският митрополит Стефан поема Светото
Евангелие от ръцете на дякона. В този миг мощна ударна вълна от експлозия
поваля мъже, жени и деца, куполът на катедралата отхвръква, а после се стоварва
обратно долу.
Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, така
общият брой на жертвите достига 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15
полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество
граждани, включително деца.
Целият експлозив от 25 кг е събран в един пакет и е заложен
над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата.
Взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, осигуряващ на атентаторите 25 минути,
за да избягат.
Атентатът е дело на крайно ляво настроени дейци от Военната
организация на БКП. София е блокирана само за минути след експлозията.
Разследването е поето от „Обществената безопасност” („Държавна сигурност” на
Царство България). Много скоро са разкрити и заловени организаторите и преките
извършители на терористичния акт Марко Фридман, Георги Коев и клисарят Петър
Задгорски.
Първи е арестуван клисарят Петър Задгорски. Блокадата го
сварва на ъгъла на бул. „Княгиня Клементина” (днес „Ал. Стамболийски”) и „Цар
Самуил” на път за площад „Възраждане”, където уж трябвало да го чака автомобил.
При вида на униформените той се разтреперва и колабира, като привлича
вниманието на околните. От него започва разнищването на заговора.
Марко Фридман и Георги Коев са арестувани, без да окажат
съпротива. От блокадата се измъкват Никола Петров, (който заедно с Фридман
запалват фитила) и Живко Динов, (осигуряващ охраната при поставянето и
задействането на взрива) и успяват през Сърбия да избягат за Москва. Ден
по-рано е напуснал България и Петър Абаджиев - приносител на коминтерновските
пари от Москва за подготовката на атентата. Когато полицията отива да арестува
офицерите Коста Янков и Иван Минков, които са сред организаторите на атентата,
те откриват огън и накрая се самоубиват.
Пред съда са изправени над 20 души, държавното обвинение
иска девет смъртни присъди, но съдът произнася само три - за заловените
физически извършители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който осигурява
достъпа до купола. При това съдът настоява да бъде убеден, че клисарят е знаел
какво се върши и напълно съзнателно е съдействал.
Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, Фридман
заявява, че с ясно съзнание е влязъл в една нелегална организация, с крайна цел
- повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския преврат,
партията като революционна организация трябвало да застане на страната на един
контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да
застане пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора.
Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27
май 1925 г., Фридман пише молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с
разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения.
Макар в присъдите да не е отбелязано публичното им извършване
и въпреки съпротивата на двореца, правителството си поема отговорността - в
покрайнините на София на игрище са сковани от масивни греди три бесилки. Под
тях има маси, а върху тях са сложени столчета.