"Голямата екскурзия" - така е известен процесът на
масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство
в страната.
Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени
набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.
Причина за това събитие става изявление от 29 май 1989 г. на
председателя на Държавния съвет Тодор Живков (фактически държавния глава в
комунистическата държава). Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което
основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят
български граждани, на които ще се даде тази възможност.
На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда
до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.
Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора
принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август същата
година.
В официалната позиция на българските власти по отношение на
масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата
„екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат
събитието „Голямата екскурзия“.
Предистория
Още самото начало насилственото преименуване предизвиква
съпротивата на турското население, която на места прераства в открити
демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата
Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на
които има и убити. Има протести и на
много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран
специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово
край Котел. Михаил Иванов[8] посочва общо около 13-15 000 протестиращи в
десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и
задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.
След 1985 г. съпротивата добива организирани форми. На 9
март 1985 г. на гара Буново от „протурски“ терористи е взривен вагонът за майки
с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души - 3
деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Във Варна през 1985
г. е образувана организацията „Турско национално-освободително движение в
България“.
Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в
периода 1988-1989 г. През втората половина на 1988 г. несъгласни с
Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество
за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната
лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и
секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано
“Дружество за подкрепа – Виена 89”. Исканията на тези организации и техните
членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност
основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле
и Би Би Си.
Голямата екскурзия
След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания
по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това
са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в
Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на
БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като
„екскурзия“, което става повод събитето по-късно да придобие известност в
обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време,
в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на
имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали
границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно
заграбени от държавата.
Втората вълна от съпротивата на турците в България срещу
насилствената асимилация през 1988 и 1989 г. изиграва значителна роля за
оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в
последните му години.