Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта
на България се чества всяка година в деня на смъртта на Христо Ботев - 2 юни
1876 г.
През годините този ден на почит неколкократно е сменял името
си. От 1953 до 1988 г. се е наричал Ден
на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и
фашизма и в Отечествената война. След това 1990 г. се преименува на Ден на
Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България. За
кратко между 1991 и 1993 г. носи названието Ден на Ботев и на загиналите за
свободата на България.
Сегашното му последно име - Ден на Ботев и на загиналите за
свободата и независимостта на България, е обявено с решение на Министерския
съвет от 31 май 1993 г.
За първи път денят е бил отбелязан във Враца и Пловдив през
1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола
(Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден
първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Поклон!
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо
Петков и Иванка Ботева. През 1863 година завършва калоферското училище, а след
това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от
която е изключен през 1865 година.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През
1867 година се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу
чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в
Румъния.
През следващите години се мести от град на град, дори
известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като
журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на
революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 година излиза
съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и
стихотворения".
Междувременно продължава с активната си революционна
дейност. След избухването на Априлското въстание през май 1876 година Ботев
започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май с част
от нея се качва на кораба „Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да
спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към
Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.
Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876
година в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от куршум.И до
днес не спират споровете дали е бил убит от турчин или е бил предаден от свои.