1632 г. астрономът Галилео Галилей е заточен от
Инквизицията. В Доминиканския манастир Света Минерва на колене се отрича от
своите схващания за света. Ден преди това - на 21 юни, астрономът е осъден от
Светата Инквизицията и е задържан под стажа.
Процесът срещу Галилей пред Инквизицията се превръща в един
от най-честваните световни примери за битката между науката и религията.
Италианският астроном наблюдава небесата през телескопи и през 1632 г.
публикува своя „Диалог относно двете главни системи на света, Птоломеевата и
Коперниковата”.
Галилей знае, че „Диалогът” ще разтревожи водачите на католическата
църква, които по-рано са предупреждавали да не се преподава учението на
Коперник. Той обаче не се оставя да бъде разубеден и решава да публикува
"Диалога" не на латински, а на италиански, така че идеите му да
стигнат до по-широка публика.
Диалогът в прочутата книга на Галилей се води между
поддръжник на Птоломей, последовател на Коперник и страничен наблюдател.
Галилей знае, че Птоломеевата система е започнала да губи позиции и да отстъпва
пред идеята на датския астроном Тихо Брахе, че Земята е неподвижна, Слънцето се
върти около Земята, а планетите се въртят около Слънцето. Самият Галилей
напълно пренебрегва теорията на Тихо, тъй като я смята за неадекватна.
Според Галилей науката е нещо отделно от религията, но
църквата не смята така. Дори и прочутото му красноречие обаче не успява да го
спаси и той е призован в Рим, за да отговаря пред Инквизицията. Заплашен с
мъчения, Галилей се отказва от Коперниковата система.
Присъдата му включва три основни части: Галилей трябва да се
отрече от хелиоцентричните си идеи. Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена
като „формално еретична”. Той е осъден на затвор, като по-късно присъдата е
заменена с домашен арест. „Диалогът” е забранен. Според тайно решение на съда,
което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови
дотогавашни и бъдещи произведения.
Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да
излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена.
По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава
до края на живота си.
Галилео Галилей е определян за един от създателите на
естествознанието. Сред значимите му открития се нареждат термометъра,
хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне; полага принципите на
модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба през 1609 г.
Венеция.