Деветоюнски преврат е държавен преврат в България, извършен
през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на
Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски
народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. В подготовката на
преврата участва и Народния сговор, а впоследствие той получава подкрепата на
повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна
партия - Българската комунистическа партия (БКП).
Подготовка
Още на конгреса си в края на 1922 година Военният съюз взима
решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През
януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През
април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки
52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията
изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните
партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП,
която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с
Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и
запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО),
която то се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.
След съставянето на новия парламент през май Военният съюз
активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни
гарнизони, подготвяйки се военен преврат, като сведения за това изтичат в
печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с ВМРО
(секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор
Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни
планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните
подразделения.
Провеждане на преврата
Превратът е проведен съгласно предварителните планове —
действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно,
след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните
в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев -
те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат
командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския
гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в
столицата.
В резултат на преврата е свалено правителството на
Александър Стамболийски и е образувано ново — начело с Александър Цанков и
включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на
комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван
Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за
успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от
гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолство, утвърждава с указ
новото правителство по обяд на 9 юни.
В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци
на ВМРО убиват и Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничи на
Цанков срещу левицата.
Опити за съпротива
На отделни места има опити за съпротива от страна на
земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях
комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на
въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче
няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което
спомага за смазването му от правителствените гарнизони.
Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на
сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет".
ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и
градската буржоазия“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни
структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.
В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към
3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10
юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията.
Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето произлиза жена му, и е
заловен та от общинските власти на 14 юни, предаден е на коменданта на
Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града. По нареждане от новото
правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.
Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението,
че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е
принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември
1923 г. (Септемврийското въстание)