Гроб на княз от първото българско царство е открит тази
сутрин при разкопки на Свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска,
съобщават от Националния исторически музей. Проучването е ръководено от проф.
Павел Георгиев, който се натъкнал на съоръжението, иззидано от тухли,
непосредствено под купола на кладенеца. Археологът предполага, че това е
мартириума на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян
Енравота.
Боян Енравота е син на хан Омуртаг и внук на хан Крум. През
832 г. след смъртта на баща си той е трябвало да заеме престола на България. Но
група велики боили се възпротивили под предлог, че той бил приел християнската
вяра. При предприетото разследване княз Боян Енравота признал, че наистина е
християнин и отказал да се отрече от Христос. Той бил осъден на смърт и
посечен, както пише в хрониките – „извън, но недалеч от крепостните стени“ през
832 г. Вместо Боян хан станал малолетният му брат Маламир, който починал млад
през 837 г.
След него престола заел третият брат Персиан, който според
проф. Георгиев към 845 г. изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец
– мястото на екзекуцията на Боян Енравота:
„Неслучайно Голямата базилика е издигната точно тук, когато
християнството било прието от цар Борис I.
Този огромен храм е трябвало да символизира победата на
християнството над езичеството, а гробът на Свети Боян Енравота символично да
крепи основите й.“.
Съмнение обхвана българските учени след появата на новината!
Твърди се, че е открит „непосредствено под купола на
кладенеца… луксозен гроб, изздан от тухли“, за който откривателят му проф.
Павел Георгиев предполага, че е на Боян Енравота. Князът е бил посечен за това,
че е християнин и е отказал да се отрече от вярата си. Осъден бил на смърт и
посечен през 832 г. – както пише в хрониките – извън, но недалеч от крепостните
стени.
Какви са научните доказателства обаче, че това е гробът на
точно този княз? Има ли останки от скелет, посечен с меч, или надпис „Тук
почива Боян Енравота“?
Реликва или просто гроб от преди Покръстването под църква в
основите на Голямата базилика?
Явно е гроб на важна личност от времето, което посочва като
датировка археологът. Както знаем – практика е да се погребват телата на
значими покойници под църквите – под столичния храм „Света София“, например, са
открити много гробници на знатни граждани на римска Сердика, в Търновската
църква „Свети 40 мъченици“ има десетки гробове на значими през Второто
българско царство особи, намерен бе дори пръстен-печат с надпис „Калоянов
пръстен“…
Новооткритата гробница в Плиска е празна и с неясен
контекст. Липсват конкретни доказателства, че е принадлежала или е посветена на
посечения княз. Не съществуват и исторически източници, че Боян Енравота е бил
погребан „символично“ под църква или в кладенец, нито край кладенец.
Неясно е защо в случая е решено да се вкара „малко
бутафория“, защото твърденията, че е открит гробът на Боян Енравота, работят
срещу историческата истина. Имаме хилядолетна история, с която можем да се
гордеем, но нямаме нищо против да я компрометираме.