 |
Братята Георги, Никифор и Марин Сидерови,
замесени в
продажба на алкохол през сухия режим.
|
Трифон Американеца пренасял през граница уиски, лежал в
затвора и като го пуснали си дошъл без пусната пара
Българска следа в бандата на Ал Капоне и в контрабандата на
уиски по време на сухия режим в САЩ разкриха изследователи от Регионалния
исторически музей във Велико Търново, докато събират биографии на наши
емигранти от зората на автомобилната индустрия зад Океана.
Необикновените истории, достойни за филмови сюжети, са част
от проект, по който музеят работи от 6 месеца.
“В началото на ХХ в. много българи, особено тези в
балканските селища, срещайки се с различни несгоди и недоимък, отправят поглед
към Новия свят. В района на Централна Северна България действат агенции за
набиране на работници в чужбина. Хиляди поемат към САЩ.
По същото време Хенри Форд се посвещава на идеите си да
създаде лек, удобен и евтин
автомобил за широка употреба. През 1903 г. той
прави предприятие и организира първата поточна линия за производство на
автомобили. Форд се стреми да увеличи продукцията, като предлага възможно
най-ниски цени, и едновременно с това осигурява максимална надница на
работниците.
“Българи, отишли да спечелят, за да се върнат и да си купят
земи и къщи, дават своя принос”, казва Емил Врежаков, уредник в отдел “Нова
история”.
 |
Милчо Семов (четвъртият от ляво на дясно)
по време на обучение в завода на Хенри Форд
|
През 20-те години в заводите “Форд” е работил Трифон Кунчев
от с. Поликраище. Това съвпада с периода, в който правителството на САЩ въвежда
забрана за производство и продажба на алкохол. Изглежда, парите, които Трифон
печели във “Форд”, му се сторили недостатъчни и той припечелва от нелегален
бизнес с уиски.
“Хората на Ал Капоне се свързали с него и той
започва да прекарва контрабанда през канадската граница
Бутилките с канадско уиски били скрити в дървени сандъци.
Отгоре били наредени бутилки с оцет, а под тях лежала нелегалната стока”,
разказва Врежаков. Приближеният на легендарния мафиот обаче е арестуван и е
лежал в затвора. Описал, че затворите там са поддържани, с чисти тоалетни, бели
чаршафи и добра храна. През 1933 г. го екстрадират в България.
“Нищо не успявал да икономиса, защото в крайна сметка
американските власти му конфискували всичко. Негови познати разказват, че
когато разбрали, че Трифон Американеца се прибира, съселяните му отишли да го
чакат на гарата, а той, притеснен от голямото внимание и вероятните очаквания,
слиза от задната врата на вагона, за да избяга от тях.
“Трифон няма семейство и наследници. Не успях да открия
негова снимка, но видях къде е била родната му къща. Тя е продадена и сега там
има оранжерии”, описва музейният специалист.
С престъпен привкус е биографията на братята Марин, Георги и
Никифор Сидерови от с. Климентово. Никифор заминал за САЩ в началото на ХХ в. и
успял да отвори заведение в Охайо. През 1923 г. братята му заедно с още няколко
човека от Климентово решават да отидат при него, но попадат в Куба. Там
започват работа на жп линия. След година успяват да се качат тайно на ферибота
за САЩ, като се крият в една цистерна с мазут.
 |
Върху колата се е излегнал Здравко Георгиев.
|
“За малко да ги хванат, но понеже митничарят бил с бял
костюм, не е искал да се пъха в цистерната, за да провери - така успяват да
стигнат при Никифор”, казва Емил Врежаков.
По това време той вече бил женен за италианка и притежавал
цяла улица със заведения, в които нелегално продавал алкохол. “Цистерните били
под улицата, на която е заведението. От тях имало тръбопровод към чешмите в
ресторанта и там, както ми разказва един от наследниците, мушкаш една игла в
кранчето и започва вместо вода да тече уиски”, описва изследователят.
Полицията разкрила нелегалната дейност, но тъй като самите
полицаи обичали да си пийват, лесно уредили въпроса. След време Марин се
премества в Детройт, където започва работа като огняр в заводите “Форд”. Той е
впечатлен от факта, че всички отделни части и елементи на автомобила са се
произвеждали в самите заводи на компанията.
От едната страна, се вкарвала метална руда, тя се
преработвала, претопявала и се правели части, калници, купета. Всичко се
сглобявало и от другата страна излизал готов автомобил.
“Щом се върнал в България, Марин разказвал, че това, което е
постигнато в индустриализацията, плюс социализма, не може да съперничи на
онова, което е било в Щатите в началото на XX в.”, споделили потомците му.
Иначе един от първите заминали от Великотърновско, за които
музейните работници са събрали данни, е Трифон Донев Иванов. Той тръгва със
7-те си братя за Англия, откъдето да се качат на кораб за САЩ. Но на
пристанището не допускали работници, ненавършили 15 г. Тогава по-големите му
братя му помогнали да се качи тайно на кораба в един сандък и го скрили в котелното.
Там пътувал около месец. Като пристигнал в САЩ, Трифон започва работа в мина за
добив на желязо в Мичиган, което се използвало в автомобилното производство.
През 1905-1907 г. около 125 мъже от с. Пушево заминават за САЩ. Има сигурни
сведения, че трима от тях - Иван Русинов, Иван Колев и Петко Косев, са работили
в автомобилните заводи в Детройт. Във “Форд” Иван Колев работел при струговете,
а Петко правел матрици за калниците. Тримата са работили в заводите по време на
бума на производството на легендарния Ford Model T, който има рекорден брой
продажби - 16 млн. за периода 1908-1927 г.
Една снимка от 1919 г. показва, че пушевчани са членували в
“Българско младежко дружество в САЩ”. Тези организации помагат на българите да
се обособят като самостоятелни общности и едновременно с това да се интегрират
в американската система. По-късно Иван Колев и Петко Косев се завръщат в
Пушево, а Иван Русинов остава в Америка.
Спечеленото Петко дарява за ново читалище в селото
Най-младият емигрант е Милчо Семов от Разград, който
заминава за САЩ с баща си още 11-годишен. Внучката му Рина Емилова разказвала,
че бил вестникарче, носел вода на работниците, бил и преводач. Той е работил
във “Форд” като монтьор по сглобките. Бил е член на Български просветен съюз в
Детройт. Увличал се по социалдемократическото движение, обаче Американската
комунистическа партия се опитва да погълне българската общност и той напуска.
Има покана от Димитър Благоев, връща се в България през 1920
г.
Сред емигрантите, чиито биографии са известни на
изследователите, най-висока позиция в автомобилната индустрия постигнал
русенецът Здравко Георгиев. Той получава собствен офис и е назначен за
търговски представител на компанията. Здравко се установява за постоянно в САЩ
и умира 1964 г.