Вероятно и вие не можете да се ориентирате в последните
развития по т.нар. съдебна реформа. Определенията са от „исторически компромис“
до „предателство“.
Вижте подробен преглед на това какво отпадна и какво остана
по пътя дотук, а вие сами ще прецените успех или неуспех е постигнатото
споразумение между Радан Кънев и Лютви Местан.
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР
ДА НЕ
Първоначалният проект, изготвен от Христо Иванов и внесен в
Народното събрание от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния
фронт, предвиждаше допълнение на чл. 84, 16 от Конституцията с това, че
„Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния
прокурор за прилагането на закона, осъществяването на наказателната политика и
резултатите от противодействието на престъпността“.
Този текст не присъства варианта на Кънев и Местан.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
ДА ДА
Това предложение за промяна на чл. 129 за разделяне на ВСС
на съдийска и на прокурорска колегия присъства и в двата варианта. Идеята е
прокурорите да не могат да влияят на кариерното развитие на съдиите.
НАМАЛЯВАНЕ НА МАНДАТА
ДА НЕ
Проектът на Министерския съвет предвижда в чл. 130
продължителността на мандата на членовете на ВСС да бъде намалена от пет на
четири години. Идеята отпадна трайно в последния вариант „Кънев-Местан“.
ПРОКУРОРИТЕ НЯМАТ МНОЗИНСТВО
ДА ДА
Вариантът на Христо Иванов предвижда съдийската колегия да е
съставена от 13 членове, сред които шестима са избрани от общото събрание на
съдиите, петима – от Народното събрание, както и от председателите на Върховния
касационен и Върховния административен съд.
Прокурорската колегия пък да е съставена от 12 души – петима
излъчени от общото събрание на прокурорите, шестима – от Народното събрание,
както и главният прокурор.
Предложението „Кънев-Местан“ на практика повтаря това на
Христо Иванов.
ПРЯК ИЗБОР ОТ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ НА ЧЛЕНОВЕ НА ВСС
ДА ДА
И в двата варианта прокурорите и съдиите в двете колегии на
ВСС се избират от общи събрания на прокурори и съдии на принципа „един
магистрат – един глас“.
РАЗДЕЛЯНЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ В ИНСПЕКТОРАТА
ДА НЕ
Предложението на Христо Иванов съдиите да бъдат разделени от
прокурорите и в Инспектората – шестима от тях да проверяват съдилищата, а
четирима – прокуратурата и следствието, е отпаднало.
ПОВЕЧЕ ПРАВОМОЩИЯ НА ИНСПЕКТОРАТА
ДА ДА
Непроменен и в двата варианта остава текстът за допълнение
на чл. 132а, ал.6, според който Инспекторатът прави проверки за почтеност и
конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, проверява имотните им
декларации, както и случаи, уронващи престижа или свързани с нарушаване на
независимостта.
СЪДИЛИЩАТА ДА СЕЗИРАТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
ДА НЕ
Вариант „Христо Иванов“ даваше право на съдилищата да
сезират Конституционния съд, когато установят несъответствие между приложимия
закон с Конституцията. В момента това право имат само ВКС и ВАС. Идеята отпада във „Кънев-Местан“.
АДВОКАТИТЕ ДА СЕЗИРАТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
ДА ДА
Първият проект дава правото на Висшия адвокатски съвет да
сезира Конституционния съд, когато установи, че даден закон „нарушава статута
на свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура или се нарушават
права и свободи на гражданите“. Радан Кънев успя да я върне в последния общ
вариант тази възможност
Това е. Преценете сами какво се променя и достатъчно ли е
то.
Предстои:
1.Сезиране на Конституционния съд, който може да отмени част
от текстовете.
2.Изменения в Закона за съдебната власт, които пък могат да
прокарат други сериозни промени.