петък, 24 юли 2015 г.

„Исторически компромис“ или „предателство“: отсъдете сами

Вероятно и вие не можете да се ориентирате в последните развития по т.нар. съдебна реформа. Определенията са от „исторически компромис“ до „предателство“.

Вижте подробен преглед на това какво отпадна и какво остана по пътя дотук, а вие сами ще прецените успех или неуспех е постигнатото споразумение между Радан Кънев и Лютви Местан.

ИЗСЛУШВАНЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР
ДА    НЕ

Първоначалният проект, изготвен от Христо Иванов и внесен в Народното събрание от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, предвиждаше допълнение на чл. 84, 16 от Конституцията с това, че „Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността“.
Този текст не присъства варианта на Кънев и Местан.

РАЗДЕЛЯНЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
ДА     ДА 

Това предложение за промяна на чл. 129 за разделяне на ВСС на съдийска и на прокурорска колегия присъства и в двата варианта. Идеята е прокурорите да не могат да влияят на кариерното развитие на съдиите.

НАМАЛЯВАНЕ НА МАНДАТА
ДА     НЕ

Проектът на Министерския съвет предвижда в чл. 130 продължителността на мандата на членовете на ВСС да бъде намалена от пет на четири години. Идеята отпадна трайно в последния вариант „Кънев-Местан“.

ПРОКУРОРИТЕ НЯМАТ МНОЗИНСТВО
ДА  ДА

Вариантът на Христо Иванов предвижда съдийската колегия да е съставена от 13 членове, сред които шестима са избрани от общото събрание на съдиите, петима – от Народното събрание, както и от председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд.

Прокурорската колегия пък да е съставена от 12 души – петима излъчени от общото събрание на прокурорите, шестима – от Народното събрание, както и главният прокурор.
Предложението „Кънев-Местан“ на практика повтаря това на Христо Иванов.

ПРЯК ИЗБОР ОТ СЪДИИ И ПРОКУРОРИ НА ЧЛЕНОВЕ НА ВСС
ДА   ДА

И в двата варианта прокурорите и съдиите в двете колегии на ВСС се избират от общи събрания на прокурори и съдии на принципа „един магистрат – един глас“.


РАЗДЕЛЯНЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ В ИНСПЕКТОРАТА
ДА   НЕ

Предложението на Христо Иванов съдиите да бъдат разделени от прокурорите и в Инспектората – шестима от тях да проверяват съдилищата, а четирима – прокуратурата и следствието, е отпаднало.

ПОВЕЧЕ ПРАВОМОЩИЯ НА ИНСПЕКТОРАТА
ДА   ДА

Непроменен и в двата варианта остава текстът за допълнение на чл. 132а, ал.6, според който Инспекторатът прави проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, проверява имотните им декларации, както и случаи, уронващи престижа или свързани с нарушаване на независимостта.

СЪДИЛИЩАТА ДА СЕЗИРАТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
ДА  НЕ

Вариант „Христо Иванов“ даваше право на съдилищата да сезират Конституционния съд, когато установят несъответствие между приложимия закон с Конституцията. В момента това право имат само ВКС и ВАС. Идеята отпада  във „Кънев-Местан“.

АДВОКАТИТЕ ДА СЕЗИРАТ КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
ДА   ДА

Първият проект дава правото на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд, когато установи, че даден закон „нарушава статута на свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура или се нарушават права и свободи на гражданите“. Радан Кънев успя да я върне в последния общ вариант тази възможност

Това е. Преценете сами какво се променя и достатъчно ли е то. 

Предстои:

1.Сезиране на Конституционния съд, който може да отмени част от текстовете.

2.Изменения в Закона за съдебната власт, които пък могат да прокарат други сериозни промени.