Петър I Алексеевич е последният цар на Руското царство
(1682-1721) и първият император (1721-1725) на Руската империя от династията
Романови. До 1696 г. формално управлява заедно със своя полубрат Иван V. Петър
Велики провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното
разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили.
Затова е наричан още Петър Велики (Пётр Великий).
За да засили позициите на Русия, Петър се стреми да установи
стабилен излаз на море. Приоритет на Петър I през първите години на царуването
му е продължението на войната с Кримското ханство.
В началото на управлението му единственото руско морско
пристанище е Архангелск на Баренцово море, което е недостъпно през зимата.
Крайбрежието на Балтийско море на север се контролира от
Швеция, а на Черно море на юг – от Кримското ханство, васално на Османската
империя. От 16 век Московска Русия води борба с кримските и ногайските татари
за притежанието на обширните крайбрежни земи на Черно и Азовско море. В хода на
тази борба, Русия се сблъсква с Османската империя. Един от опорните военни
пунктове на тези земи е турската крепост Азов, разположена при вливането на
река Дон в Азовско море.
Първият Азовски поход, започнат през пролетта на 1695 г.,
завършва неуспешно през септември същата година, поради липсата на флот и
неспособността на руската армия да води действия далече от базите за
снабдяване. През есента на 1695 г. започва подготовка за ново поход. Във
Воронеж се разгръща строителство на гребна руска флотилия. Тя е построена за
кратко време и включва различни съдове, начело с 36-оръдейния кораб „Апостол
Петър“. През май 1696 г., 40-хилядна руска армия, под командването на
генералисимус Алексей Шеин отново обсажда Азов, но този път руската флотилия
блокира крепостта откъм морето. Петър I участва в обсадата, под званието
капитан на галера. Не дочаквайки щурм, на 19 юли 1696 г. крепостта се предава.
Така е открит първия излаз на Русия в южните морета.
В резултат на Азовските походи, освен падането на Азов, През
1698 г. започва и строителството на пристанището Таганрог (първата руска
военноморска база). Все пак на Петър не се удава да получи излаз към Черно море
през Керченския пролив – проливът остава под контрола на Османската империя.
Силите на Русия все още не достигат за война с Турция, както и за създаването
на пълноценен морски флот.
За финансирането на строителството на флот са въведени нови
данъци: земевладелците са обединени в т. нар. кумпанства по 10 хиляди двора,
всяко от които е длъжно да построи кораб със свои пари. По това време се
появяват първите признаци на недоволство от действията на Петър. Разкрит е
заговора на Иван Циклер, опитал се да организира въстание на стрелците. През
лятото на 1699 г. първият голям руски кораб (46-оръдейния „Крепост“) отвежда
руския посланик в Константинопол за преговори за мир. Самото наличие на такъв
голям руски кораб в Черно море склонява султана към сключването на мир през юли
1700 г. – мир, който оставя крепостта Азов на Русия.
През последните години от живота си Петър I продължава
своите вътрешни реформи. На 22 октомври 1721 г., малко след сключването на мира
с Швеция, той се обявява за „император на цяла Русия“. През 1722 г. Петър
създава Таблица на чиновете, която определя нивата във военната и гражданска
йерархия и остава в сила до 1917 г. Нейната цел е издигането в армията или
администрацията да става не по произход, а по умения и заслуги. Променя и
данъците, с цел да финансира войните и строителството на новата столица Санкт
Петербург. Дотогавашните данъци върху земята и домакинствата са заменени от
поголовен данък, който се заплаща и от крепостните селяни. Още през 1708 г.
Петър I въвежда в употреба нов шрифт на кирилицата, по-близък до латиницата,
поради което по-късно е обявяван за създател на руската писменост.
Той прави и някои преобразования в Руската православна
църква. Още през 1700 г., след смъртта на патриарх Адриан, той отказва да
посочи негов приемник. През 1721 г. официално премахва длъжността патриарх и го
заменя с десетчленен Свети синод оглавен от самия император.
Църковните, гражданските и военните реформи на Петър I
срещат широка съпротива в страната. Някои консервативни религиозни кръгове дори
го обявяват за Антихрист. Сред недоволните са много селяни, чието икономическо
положение се влошава, казаците, чиято автономия е ограничена, старообрядците,
подложени на преследвания, и други.
Всички синове на Петър умират преди него. Най-големият,
Алексей Петрович, е измъчван и убит по заповед на баща си през 1718 г., след
като се противопоставя на неговата политика и бяга в чужбина. Майката на
Алексей Евдокия Лопухина също е наказана, като е съдена за прелюбодейство.
Подобна е съдбата и на любовницата на Петър от младежките му години Анна Монс.
През 1722 г. Петър I дава на действащия монарх правото сам
да определя наследника си, но самият той не успява да се възползва от него.
През зимата на 1723 г. започва да страда от проблеми с пикочния мехур. През
1724 г. Петър коронясва втората си съпруга Екатерина за императрица, макар че
той продължава да управлява реално страната. През лятото на същата година е
опериран, но на следващата зима положението му отново се влошава и той умира на
8 февруари* 1725 г.