Гоце Делчев с четата.
|
Днес се навършват 112 години от Илинденско-Преображенско
въстание, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация
(ВМОРО).
То избухва на 2 август (по нов нов стил) 1903 година и
обхваща Македония и Одринско.
Въстанието отбелязва връхна точка в
национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.
Потушаването му води само в Източна Тракия към 30 000 български бежанци,
заселени предимно в днешна Бургаска област.
Въстанието носи имената на двата църковни празника на които
избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва
на 2 август - Илинден, а в Одринския вилает - на 19 август, Преображение
Господне.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на
въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 000 войска.
Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6
септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили
принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.
Турция прехвърля отговорността върху софийското
правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до
българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните
министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по
името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат
омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в
полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от
европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки
реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на
Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през
1904 година.