917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват
войските на Византия в битката при Ахелой. Битката е провокирана от Византия,
чиято основна цел е неутрализирането на засилващата се българска държава след
унизителните за Византия условия, постигнати през 913 г. Именно тогава на княз
Симеон била призната титлата „цар на българите”.
Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж
завинаги да разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и
осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят антибългарски съюз.
Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите, които да
бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да нанесат удар в тила
на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух се опитва да подтикне против
Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез него - маджарите. Целта е България
да бъде ударена едновременно от всички страни.
Захълмският княз Михаил Вишневич предупреждава Симеон за
ходовете на Лъв Равнух и той успява не само да предотврати ромейско-маджарския
съюз, но и да направи от доскорошния си северен враг съюзник. Дипломатическата
битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар, който
далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г.