Пражка пролет е период на политическа либерализация в
Чехословакия. Започва на 5 януари 1968-а и продължава до 20 август същата
година, когато СССР и съюзниците от Организацията на Варшавския договор (с
изключение на Румъния) окупират страната.
В нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. войските на Източния
блок от пет държави от Варшавския договор нахлуват в Чехословакия. Провежда се
т.нар. Операция „Дунав“. Според официалните съветски власти войските им са
„повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили братска помощ против
контрареволюцията.
По време на нахлуването между 5000 и 7000 съветски танка и
между 300 000 и 600 000 войници от частите на Варшавския договор окупират
чехословашката територия. България изпраща бригада с 33 танка „Т-34“. Над 100
души губят живота си по време на нашествието.
Западните страни осъждат само вербално нахлуването.
Реалността от ядрена заплаха по времето на Студената война поставя страните от
Запада в положение, при което не биха били в състояние да изтласкат съветските
войски.
Окупацията принуждава между 70 000 и 300 000 души да
емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани професионалисти. Западните
страни приемат емигрантите.
Събитията около Пражката пролет разочароват много западни
левичари и допринасят за разпадането на много от тези партии в
западноевропейките страни. Еврокомунистите и редица леви интелектуалци се
разграничават от действията на комунистическите партии в социалистическите
страни.
България е първата страна, настояла за военна интервенция в
Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на
Пражката пролет - с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на
президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.