587 г. пр.н.е. вавилонският цар Навуходоносор II разрушава
Соломоновия храм. Този храм, известен още като Първия храм, е първият еврейски
храм в Йерусалим. Той представлявал главната фокусна точка на юдаизма и място
за извършване на жертвоприношения.
Соломоновият храм бил завършен през 10 в. пр.Хр. и разрушен
от вавилонците през 586 г.пр.Хр. Преди смъртта си цар Давид, баща на Соломон,
бил събрал голямо количество материали за построяването на Храма на хълма
Мория, където бил закупил земя и бил извършил жертвоприношения.
В Библията се разказва за това как Соломон, цар на тогава
единственото Израелско царство, в началото на царуването си подготвил материали
за строежа на храма, с цел да изпълни идеите на баща си. Накарал да се извадят
големи каменни блокове от една кариера в Йерусалим, които трябвало да послужат
за основите и стените на Храма. Тези каменни блокове били подготвени и занесени
до мястото под надзора на опитните строители от град Тир.
Соломон сключил дори договор с тирския цар Хирам I за
доставката на необходимите материали, и в частност на кедров дървен материал от
ливанските гори, който бил доставен по море до Яфо, откъдето бил транспортиран
до Йерусалим.
Следвайки традицията, Соломон се погрижил и за постояването
на подходяща водоснабдителна система, чрез издълбаване в скалите на големи
цистерни, където се стичала вода, идваща по канали от „резервоарите”,
разположени близо до Витлеем.
Според библейския разказ, подготовката за строежа продължила
три години; след изтичането им, през четвъртата година от царуването на
Соломон, започнало и самото строителство под ръководството на финикийците.
Строежът се извършвал по финикийски модел. Давид оставил на
Соломон достатъчно злато и сребро, с които да бъде построен Храмът. Огромни
камъни, доставяни от кариерите под града били постепенно поставени върху
масивните стени, един върху друг, без помежду им да бъде поставян хоросан, и
така докато цялата конструкция не била завършена.
На 11 година от царуването на Соломон, седем години и
половина след започване на строителството, Храмът бил завършен. 11 месеца
по-късно, през месец Тишри, се състояла церемонията за освещаване и така Храмът
бил осветен по време на празниците за настъпването на новата година.
Ковчегът на завета (Арон хаКодеш) бил преместен тържествено
от завесите, в които Давид го бил поставил (известни като Завесите на завета),
на специално предназначено място в Храма - в Светая Светих. Разказва се как
Соломон се качил на специално създадена за него платформа и вдигнал ръце към
небето и сърцето си към Господ.
Продължилият седем дни празник за освещаване, заедно с
последвалият го празник на шатрите, отбелязва началото на нова ера в историята
на Израел. На осмия ден от празника на шатрите, Соломон позволил на събралите
се там хора да си тръгнат.
След превземането на Йерусалим и сриването на храма от
Навуходоносор II кивотът изчезва. Оттогава за неговото местонахождение в
продължение на повече от 2500 години се носят неизброими легенди.
Кивотът, според преданието, бил поставен в Соломоновия храм
заедно с други съкровища. В него се съхранявали каменните Скрижали на завета с
Десетте заповеди, както и стомната с манната и Аароновият жезъл.
През 2014 г. се появиха информации, че може би е възможно да
се изясни къде се намират съкровищата от храма на цар Соломон. Според превода
от иврит на текста „Трактат на корабите” съкровището се съхранява в недостъпно
място и „няма да се покаже до деня на пришествието на Месията, сина на Давид”.
Документът обаче всъщност не сочи точното местоположение на кивота.