На днешния ден се навършват 17 години от смъртта на Тодор
Живков. Той почина на 86 години. Живков, или както беше известен сред народа
Тато и Бай Тошо, управлява България от 1954 г., когато става първи секретар на
ЦК на БКП до 1989 г., когато е свален като председател на Държавния съвет на
НРБ и генерален секретар на БКП.
Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 г. в Правец. Има
две деца - син Владимир и дъщеря Людмила (починала през 1981 г.). През 1928 г.
е приет за член на БКМС. През 1932 г. постъпва на работа като букволеяр в
Държавната печатница в София. По същото време се включва в нелегалната дейност
на Българската комунистическа партия.
През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и
в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен
на работа. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като
трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От юли 1938 г.
до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци.
През юни 1943 г. като член на Софийския окръжен комитет на
БКП организира партизанското движение в Ботевградско. През 1944 г. е изпратен в
партизанския отряд "Чавдар" като пълномощник на ОК на БКП.
Партизанското му име е Янко. В началото на май 1944 г. заминава за София. През
юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На
6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на
шестващите демонстрации. На 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за
щурмуване на Военното министерство в София. От септември до ноември 1944 г. е
политически ръководител на щаба на Народната милиция. През 1945 г. е
кандидат-член на Централния комитет на БКП. От 1948 г. до декември 1989 г. - член
на ЦК на БКП.
От 1948 до 1990 г. е народен представител. От 1948 г. до
1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП-София, председател на
Градския комитет на Отечествения фронт. От 27 май до 28 октомври 1949 г. е
председател на Столичния градски народен съвет. През 1950 г. става секретар на
ЦК на БКП. От 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. От
март 1954 до април 1981 г. е първи секретар на ЦК на БКП. От 19 ноември 1962 г.
до юли 1971 г. е председател на Министерския съвет. От юли 1971 до ноември 1989
г. - председател на Държавния съвет на Народна република България. От 4 април
1981 г. до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на
ЦК на БКП (11-13 декември 1989 г.) е изключен от БКП. След 1990 г. Главна
прокуратура започва срещу него 5 дела.
На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага
7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на
държавния апарат, на жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 лв.
На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд
признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу
него.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на
смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити
и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил
държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на
международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу
него отпадат.