Любопитно: Последната от племето

Почти сляпата Боа Ср страдала, че вече не 

може да говори с никого на родния си език.

Последната представителка на 65 000-годишно племе почина през юли и отнесе със себе си в гроба един от най-ранните човешки езици. Боа Ср издъхна от старост на 85-годишна възраст. Тя беше единствената обитателка на Андаманските острови в Индийския океан, която владееше Бо. Наречен на племето й, Бо е един от 10-те андамански езика, за които се смята, че са възникнали през палеолита, когато най-ранните хора са излезли от пределите на Африка.

Великите андаманци – коренните жители на Андаманските острови, които днес почти напълно са претопени от индийците, представляват особен интерес за лингвистиката и популационната генетика. Смята се, че те са се заселили на островите по време на Ледниковия период, когато островите са били свързани по суша с континента. Адаманците са останали изолирани на архипелага в продължение на 30 000 до 70 000 години, а речта им няма връзка с други известни езици. По-късно други техни групи заселват Индонезия и Австралия, разказва „Таймс“.

Показани тук в червено, Андаманските острови се намират в

Бенгалския залив, на около 190 км южно от бреговете на Мианмар.

Боа Ср беше най-възрастният представител на велико-андаманците. Тя оцелява след опустошителното цунами през 2004 г. в Индийския океан, японската инвазия през Втората световна война и болестите, донесени от колонизаторите през 19 век. Ужасите от цунамито възрастната жена описва така:

„Всички бяхме там, когато започна земетресението. Старейшината ни каза: „Земята ще се разтвори, не бягайте и не мърдайте“. От него разбрахме“.

Професор Анвита Аби – 66-годишна индийска лингвистка, която познава отдавна Боа, разказва, че през последните години зрението на възрастната жена съвсем отслабнало. Тя страдала също и, че вече не може да говори с никого на родния си език. Боа нямала деца, а съпругът й починал преди няколко години.

„Тъй като беше единственият човек, който владееше Бо, тя беше много самотна. Имаше прекрасно чувство за хумор, а усмивката и гръмкият й смях бяха много заразителни“, споделя проф. Аби.

Лингвистката общувала с Боа, ползвайки местно наречие на хинди и велико-андамански, който е смесица от всичките 10 племенни езика.

Боа живее в барака от бетон и ламарина, осигурена от

правителството, и се прехранва с държавни рациони

 и пенсия от около 500 рупии (13 лева) на месец.

„Имахме странна, но и много дълбока връзка. Прекарах дълго време с нея в джунглата и споделих много преживявания с нея. Тя беше много горда и същевременно тъжна, че е последният представител на Бо“, допълни Анвита Аби.

Боа била родена в джунглата на северните Андамански острови и израснала в традиционно общество, в което се научила да събира растения, да лови диви свине, костенурки и риба. През 1970 г. индийското правителство преселва велико-андаманските племена на миниатюрния остров Стрейт, северно от гр. Порт Блеър. Боа живее в барака от бетон и ламарина, осигурена от правителството, и се прехранва с държавни рациони и пенсия от около 500 рупии (13 лева) на месец.

„Постоянно повтаряше, че иска да се върне на мястото, където се е родила. Алкохолът беше огромен проблем за племето й. Убиваше ги един по един“, обяснява проф. Аби.

Сентинелци пращат стрели по индийски спасителен хеликоптер.

Племето не допуска никакъв контакт с чуждоземци.

Смята се, че хората от племето Бо живеят на Андаманските острови от 65 000 години, което ги превръща в една от най-древните познати култури. Кралят на Бо почина през 2005-а, а в следващите няколко години си отидоха и малкото останали старейшини. Някога велико-андаманците наброявали над 5000 души и се делели на 10 различни групи, всяка от които имала собствен език. Но днес, 150 години след пристигането на колонизаторите и болестите, които те донесли със себе си, са останали едва 52-ма велико-андаманци.

Единственото относително незасегнато от цивилизацията е племето на сентинелците, които забраняват абсолютно всякакъв контакт с външни хора. През 2004-а след цунамито те бяха заснети как се готвят да пратят стрели по индийски спасителен хеликоптер.

Проф. Анвита Аби обясни как Боа често й казвала колко завижда на сентинелците и представителите на племето Джарауа, че са успели да избегнат контакт с чуждоземците:

„Твърдеше, че са си по-добре в джунглата“.

Стивън Кори, директор на „Сървайвъл Интернешънъл“ – група, която се бори за правата на туземните племена, призова индийското правителство да не преселва джарауайците или други местни обитатели.

„Със смъртта на Боа Ср и изчезването на езика Бо, една уникална част от човешкото общество вече е само спомен. Кончината на Боа е тъжно напомняне, че ние не трябва да позволяваме това да се случи с други коренни племена на Андаманските острови“, заяви Стивън Кори.