Георги Марков e роден през
1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е
най-големият от тримата синове в семейството. През 1946 г. завършва Първа мъжка
гимназия в София, а после следва химия във Висшето техническо училище в Русе.
Химическият факултет там обаче е закрит още през първата година след
постъпването му и той се връща в столицата, където продължава висшето си образование
в Софийската политехника.
Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта. През
есента на 1948 19-годишният студент се озовава в санаториум за туберкулозни.
Лечението е продължително. Санаториумите са мястото, където той започва да
пише.
През 1952 г. се дипломира като инженер в Софийската
политехника. Няколко години работи по специалността си във фабриките
"Победа" и "Стинд", а след това преподава в техникума по
керамика и стъкло и в института за учители. Заради неукрепналото си
здравословно състояние обаче е принуден да се пенсионира преждевременно през
1958 г. на 29-годишна възраст.
Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години.
Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С
него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели
(СБП) за съвременен роман и е приет директно за член на съюза. Това е
прецедент, тъй като практиката е да има задължителен период на
кандидатчленство. Смятан е за един от най-талантливите млади писатели по това време.
Георги Марков е един от писателите, които взимат участие в
някои от общите срещи на Тодор Живков с предварително подбрани представители от
творческите среди в периода 1964 г. и 1968 г. Допускането му до този интимен
кръг около първия ръководител на партията и държавата му позволява не само да
стане пряк свидетел на неговото общуване и начин на поведение, но и да опознае
Живков, да прецени неговите положителни и отрицателни черти, слабите и силните
му страни.
След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968
в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт
налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително
и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи
тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След
известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за
Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.
В продължение на няколко месеца пътува до Австрия, ФРГ и
Англия, опитвайки се да предложи свои литературни творби. Комунистическата
власт в България оказва натиск в желанието си да го принуди да се върне в
страната. Той отказва да направи това и през 1970 г. се установява в Лондон,
където известният български емигрант и продуцент Петър Увалиев му е обещал да
филмира новелата му "Жените на Варшава".
"Трябва направо да ви кажа, че за нашата литература
настъпиха най-тежките години от войната досега, в някои отношения по-тежки от
Сталиново време", пише в едно от писмата си Марков от този период.
През 1971 г. започва да сътрудничи на българската секция на
Би Би Си, а през 1972 г. е назначен като щатен служител. Шесто управление на ДС
(политическата полиция) образува разработка срещу Георги Марков под кодовото
име "Скитник" като невъзвръщенец през 1971 г. В края на същата година
посолството в Лондон отказва да удължи срока на паспорта му и го принуждава да
стане политически емигрант. Писателят иска и получава от Англия политическо
убежище.
В края на 1971 г. става сътрудник на радио "Дойче
веле", което започва да излъчва негови есета. Заради тези предавания през
декември 1972 е осъден задочно на 6 години и половина затвор като изменник на
родината и за това, че с дейността си се е поставил в услуга на
"вражески" радиостанции.
Литературните успехи в Англия за Марков идват през 1974 г.
Тогава един от лондонските театри поставя пиесата му "Да се провреш под
дъгата". Същата година пиесата му "Архангел Михаил" печели първо
място на престижния литературен конкурс в Единбург.
През 1975 г. Марков се жени за Анабел Дилк, журналистка от
Би Би Си, по-късно им се ражда дъщеря Александра-Райна.
През 1975 г. радио "Свободна Европа" започва да
излъчва части от книгата му "Задочни репортажи за България", която се
превръща в най-задълбочената критика на българската комунистическа система. Те
са излъчени в 137 емисии, един път седмично в продължение на 32 месеца, като
всяка едно тях се повтаря в друг ден. Поредицата стартира в началото на ноември
1975 г., а последното предаване е през юни 1978 г. С тях аудиторията на
"Свободна Европа" се увеличава с 60 процента.
По това време ДС ги анализира и информира за тях
управляващата върхушка:
"Като
най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу
социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата
"Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги
Марков."
Същата година Първо главно управление (ПГУ) на ДС
(разузнаването) образува разработка срещу писателя под кодовото име
"Скитник". През следващата година е набелязана операция за неговото
обезвреждане.
Пред ноември 1977 г. радио "Свободна Европа"
започва да излъчва репортажи, посветени на срещите на писателя с Тодор Живков.
Първият от 11-те откъса е излъчен в средата на ноември 1977 г., а последният -
в края на януари 1978 г. В тях Марков подлага Живков на безпощадна критика:
"Той нито веднъж, нито за момент не си е правил илюзии,
че може да отиде против волята на ръководителите на Кремъл. Дори при най-силни
и, предполагам, доста искрени патриотични изригвания, той никога не е забравял,
че първо идва Съветският съюз, а след това – България...
Той беше
най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може
да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите
съветски ръководители."
В началото на 1978 г. началникът на Първо главно управление
на КГБ ген. Владимир Крючков получава телеграма от министъра на вътрешните
работи на НРБ ген. Димитър Стоянов, с която е отправено искане за помощ за
изпълнение на заповед на Тодор Живков за ликвидиране на българския писател
Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов.
Той първоначално се възпротивява, но за да не бъдат влошени
българско-съветските отношения, нарежда КГБ да предостави техническа помощ за
убийството. В тази връзка началникът на контраразунаването на съветското ПГУ
ген. Олег Калугин и още няколко високопоставени офицери от КГБ посещават
неколкократно София.
"През следващите шест месеца, използвайки таланта на
учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за
убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков",
посочва в мемоарите си Калугин.
През лятото на 1978 г. Марков и няколко емигранти взимат
решение за създаване на ново емигрантско списание "Нов Златорог". До
реализиране на идеята не се стига.
На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков,
непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон.
Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му
състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември.
Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта,
а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от
платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.
Експертите установяват, че най-вероятно дисидентът е отровен
с рядката отрова рицин, която не оставя следи в тялото. Няколко дни по-късно
подобна сачма е открита в гърба на изменилия предишната година в Париж офицер
от ДС Владимир Костов, който усеща подобен удар като този при Марков в гърба си
на 26 август 1978 г. на спирка в парижкото метро. За измяната си Костов е
осъден в България от военен съд на смърт.
Скотланд ярд извършва мащабно разследване, но не успява да
установи извършителя на убийството на Георги Марков. В същото време
комунистическото разузнаване предприема цяла серия от активни мероприятия,
чиято цел е да отклони вниманието на Скотланд ярд в погрешна посока, а именно,
че убийството е предизвикано от раздори в българската емиграция. Западните
медии многократно публикуват становището, че извършителите на покушението са
тайните служби на комунистическа България.
В НРБ не е публикувана нито една информация за смъртта на
писателя, а прокуратурата не образува дело по случая, каквото е задължена да
направи по закон. Режимът разгласява официално становище само за западните
средства за масова информация с което отрича обвиненията и обявява, че случаят
е антибългарска кампания.
Въпросът за убийството на Георги Марков става актуален в
родината му България едва 12 години по-късно, след сгромолясването на Живков от
власт и краха на комунизма в България.