На 8 септември 1941 г. нацистките сили започват обсадата на
Ленинград, но градът така и не бива превзет, въпреки че остава под пълна или
частична блокада около 900 дни - до 18 януари 1944 г. До обсадата се стига
заради пропадналия блицкриг на Източния фронт.
След навлизането на съветска
територия след 22 юни 1941 г. германските войски напредват бързо и в началото
на септември вече са на подстъпите на втория по големина съветски град.
Същевременно през август финландците откриват втори фронт в
района, като настъпват в Източна Карелия и завземат Карелския провлак,
заплашвайки Ленинград от северозапад.
Те обаче отказват да атакуват града по въздуха и спират
настъплението си до р. Свир, на 160 км североизточно от Ленинград.
Същевременно
под командването на маршал Жуков е организирана защитата на града, която не
допуска германците да влязат в него. Германските сили блокират напълно
Ленинград с изключение на т.нар. Път на живота през Ладожкото езеро и
благодарение на доставяните по него припаси и муниции градът успява да издържи
на обсадата.
Поради хаоса в първите военни месеци евакуацията на
цивилното население не е осъществена и по време на блокадата в Лениград умират
стотици хиляди от град и болести. Официалните съветски данни сочат, че жертвите
са около 670 000 хиляди, но според други оценки те вероятно са между 1.1 и 1.5
милиона. Започналата през януари 1943 г. операция "Искра" води до
пълното изтласкване на германците от района на Ленинград година по-късно, а
през лятото на 1944 г. са отблъснати и финландците.