На този ден православната християнска църква празнува един
от своите най-важни и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ
Кръст Господен.
Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния
кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие;
жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста
поради застудяването.
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва
назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен
гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и
хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст
върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и
най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази
„житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото
откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал
се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на
празника се спазва против болки в кръста.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на
Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.
4 септември е неподвижен църковен празник, един от
най-важните и тържествени - "Въздвижение на Светия Животворящ Кръст
Господен". В първите три столетия християните не притежават Кръста на
Христос. Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики. Както
отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена - майката на императора,
също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във
великолепния храм, издигнат от Константин Велики над предполагаемата Голгота.
Базиликата е осветена на 13 септ. 320 г. Следващият ден е отреден за почит към
Кръста на Христос. "Българският апокрифен летопис" отразява тези
събития така: "… И поради завист неговата майка Елена избяга във Виза град
от римските елини, понеже се намери непразна и там роди цар Константин. И на
този свят се яви ангел господен и му благовести за честния кръст на изток… И
събра своята войска, и взе своята майка, и отиде на изток, по море, в Крайниево
място. Там, гдето бе цар Константин, имаше малък град на име Византия. И дойде
Константин до това място… и помисли в себе си: ако отида в Крайниево място и
намеря честния кръст Христов, на който бе разпнат Христос, и пак ще се възвърна
тук, на това място, и ще съградя град, и ще му дам име Нови Йерусалим, покоище
на светии, а на царе украшение…"