Историята за това как бащата на Уилям Шекспир пропада от
богатството към фалита и изоставя обеднелия си син да се бори, за да се установи
като поет и актьор, преди да натрупа свое имане в Лондонския театър, отдавна е
част от митологията, обграждаща драматурга. Но ново проучване на семейния
бизнес с търговията с вълна показва, че нещата навярно са много по-различни.
Дейвид Фейлол, бивш финансист, е прекарал години в
изучаването на авоарите на семейството на Шекспир, разглеждайки писмени
доказателства от времето, когато „вълната за английската икономика е онова,
което е нефтът за тази на Саудитска Арабия днес“, разказва „Гардиън“.
Отдавна се смята, че бащата на Шекспир е бил дребен търговец
на вълна и кожи. Новото изследване обаче твърди, че истината е далеч от това –
Джон Шекспир всъщност е реинвестирал във вълна и е натрупал повече пари
отвсякога, някои от тях и чрез сенчести сделки. Именно вълната, а не театърът,
тласкат Уилям да напусне Стратфорт на Ейвън в посока Лондон през 1585 г.,
където той да действа като бизнес представител на семейството си.
Фейлол е анализирал финансови отчети от онова време,
включително за пазара на вълната, стойността на износа от местните пристанища,
статистика за възхода на търговията в Лондон и консолидацията на индустрията,
както и съдебни документи от Стратфорт, предполагащи незаконна търговия на Джон
Шекспир, и скромните приходи от театрите. Използвайки своя бизнес нюх, той е
разгледал цифрите, които вярва, че не биха били понятни за литературните
историци:
„Има някои наистина брилянтни академични писания за Шекспир.
Но в секундата, когато те обърнат внимание на пари или числа, всичко става
почти неразбираемо“.
Финансовите трансакции и други оцелели квитанции са го
убедили, че представянето на Джон Шекспир като провалил се търговец са само
басня:
„Джон Шекспир е търговец на национално ниво и юридическите
проучвания, заедно с анализа на пазара на вълната, го доказват. Семейство
Шекспир никога не е изпадало в бедност“.
Фейлол твърди още, че богатството на семейство не би могло
да дойде само от театралната дейност на Уилям, тъй като подобно забогатяване
само на базата билети за представления няма аналог в историята.
Двама от водещите учени по творчеството на Шекспир, Стенли
Уелс и Пол Едмъндсън, са толкова заинтригувани от изследването, че предлагат на
Фейлол да напише една от частите на мащабно издание, посветено на 400-ната
годишнина на драматурга през 2016 г. Така финансистът се нарежда сред 25-те
световно признати академици и писатели, сред които са Майкъл Ууд, Джърмейн
Гриър и Маргарет Драбъл.