Девети септември ми купи палтенце
И каза: Честито, честито, момченце!
Девети септември ми купи сандалки.
-Да припкат - заръча - краченцата малки!
А после ми сложи в ръката геврече
-Хапни си! - Девети септември ми рече.
******
Накрая, дечица, каква изненада!
И знаменце даде ми той за парада.
Изтичах при баба, разказах й всичко.
А баба въздъхна: -Ех, внуче, добричко.
Такъв е, такъв е ни е празникът - харен.
И всеки го среща сега благодарен.
Той дава на всинца дрешки, закуски
и розово слага по детските бузки.
А старият дядо, засмян, се обади:
Девети септември и младост ни даде.
* "Народна младеж", София, 1969