1892 г. Артър Конан Дойл публикува „Приключенията на Шерлок
Холмс”. Това е първият сборник с 12 разказа на писателя за известния детектив
Шерлок Холмс. Първото издание на книгата е било само от 14 500 броя.
Още през 1887 г. лекарят от Портсмут Артър Конан Дойл публикува
повестта „Етюд в червено”. В нея за първи път се появяват Шерлок Холмс и доктор
Уотсън. „Етюд в червено” обаче не привлича особено вниманието на читателите,
както следващата повест с Холмс - „Знакът на четиримата”. Но през юли 1891 г.
Дойл започва да публикува кратки детективски разкази за приключенията на
детектива в списание „Странд”. Разказите са публикувани като поредица в периода
юли 1891 - юни 1892 г.
Именно тогава четящата публика започва да се увлича по
лондонския детектив, чиято популярност достига феноменални размери. Съществуват
теории, че Шерлок Холмс е събирателен образ от двама реално съществували души.
А в качеството на „третия“ вероятно са използвани чертите на самия Артър Конан
Дойл.
През 1877 г. Дойл учи за лекар в Единбургския университет.
Един от преподавателите на 18-годишния Артър е проф. Джоузеф Бел, който веднага
привлича вниманието на бъдещия писател. Лекциите на д-р Бел са необичайни,
завладяващи и дори забавни. Използвайки своите удивителни дедуктивни
способности, Бел прави светкавични изводи за пациенти, които често дори не
виждал!
В автобиографията на Дойл се описва случай, когато мъж
излиза пред аудиторията и Бел му дава изчерпателна и разбира се, точна
характеристика, макар че никога преди това не го е виждал: „Вие сте служили в
армията… Наскоро сте се уволнили. Шотландски полк. Уволнили сте се като
сержант. Били сте в Барбадос…”. Самият д-р Бел обяснява това така: „Обърнете
внимание, джентълмени, независимо че мъжът изглежда респектиращо, той не свали
шапката си. Военните не са и длъжни да свалят фуражките си в помещение, тоест
човекът още не се е отказал от стария навик. В него се вижда увереността на
човек, даващ заповеди, ясно е също, че е шотландец. Колкото до Барбадос…
Причината, поради която той се обърна към лекар, е елефантиазис, което е болест
от Западна Индия, и именно на Барбадос сега е разположен шотландски полк”.
На втората година от обучението Бел прави Дойл свой помощник
в амбулаторията. Бъдещият писател разговаря с пациентите и докладва резултатите
на Бел. След десет години, когато Дойл хваща перото, именно тази удивителна
способност да забелязва детайлите и на тяхна основа да стига до решаването на
загадката, ляга в основата на известния персонаж.
И макар основните елементи на персонажа да са взети от
личността на проф. Бел, той не е единственият източник на вдъхновение за
писателя. Силно участие в създаването на Шерлок Холмс взема и прочутият
единбургски съдебномедицински експерт, патоанатом, инспектор по общественото
здравеопазване Хенри Литълджон. Литълджон участва в разследванията на всяка
катастрофа, трагична смърт или убийство, които се случват всекидневно в
Единбург. Той първи използва при разкриване на престъпленията отпечатъци от
пръстите и снимки. Литълджон революционира следствените методи именно в
годините, когато Конан Дойл твори своя герой.
Любопитен факт се крие и за избора на името на известния
детектив. „Холмс” е „дар” от добрия приятел на писателя Оливър Уендел Холмс, а
„Шерлок” се появява благодарение на любимия музикант на Дойл - Алфред Шерлок.